Над манастира се намира пещерата Кара Колюва дупка, в която се смята, че хайдушките главатари събирали обраните съкровища. Говори се, че освен съкровищата на Христо войвода и Кара Колю, там имало и скривалище на Вълчан войвода. В манастира има чешма с три чучура, чиято студена и бистра вода тече още от времето на съграждане на манастира и от нея са пили и Индже, и Кара Колю, и Добри войвода, и Христо войвода.)
Така всички мъже последваха белия като гълъб кон на Индже и полетяха на враните си коне към Урумкьой, а само Христо се отклони и тръгна към манастира.
Кара Колю яздеше непосредствено след Индже, а Узун Никола – до Атанас. При всеки повод, когато погледнеше към еничара, Узун Никола клатеше заканително глава и без нужда се хващаше за двата си ножа. С това искаше да покаже на Аскера, че не е забравил за битката, а походът само я отлага.
Беше голям църковен празник и черквата в село биеше, звънкият глас на камбаната се носеше над цялото поле и околните хълмове. Атанас гледаше белия кон на Индже и разветите му дълги коси. Красавец беше Индже. Пред селото ги посрещнаха селяни, които носеха иконата на света Богородица. Те бяха излезли да посрещнат великия хайдутин – закрилника на бедните и покорените.
– Индже паша, Индже паша! – зашушукаха хората и гледаха красивия мъж яхнал прекрасния кон. – Инджето е тук!
Индже се наведе и целуна иконата, а после остави попа да го поръси със светена вода от едно менче. Чемширът обилно го поля със студената вода и той като че ли се събуди.
– Не съм дошъл да празнувам! Искам да говора е Пауна и чичо ѝ Сяро Барутчията! Предайте ми тези двамата! Искам да видя и баба Яна Калмучката, ако е още жива!
Хората си предаваха от уста на уста думите на Индже. "Пауна търсел
– Жена си, и чичо ѝ Сяро Барутчията!"
Мина доста време и Пауна – все така красива и кръшна, излезе пред хората. Но не я предадоха те, тя сама тръгна да излиза, а съселяните ѝ само ѝ сториха път и се разтвориха пред нея, както водите на Червеното море са се разтворили пред Мойсей.
– Ей ме на, що искаш? – извика Пауна.
Атанас я гледаше, хубава и силна жена беше Пауна. Ненапразно Индже я беше избрал. Като я гледаше обаче се сещаше за Марийка. Замисли се защо беше избрал сляпа жена. Толкова ли беше закъсал? После мислите му се прехвърлиха върху децата и той вече не съжаляваше толкова. Хубави деца имаше и вече му липсваха. Така еничарът се отнесе в мислите си, но думите между двамата го върнаха в реалността.
– Какво искаш, детеубиецо?
Индже се намръщи, Атанас застана отстрани, за да попречи на приятеля си, ако реши да направи някоя глупост.
– Искам прошка от теб, Пауно! Тук и сега моля за прошка! – като каза това, Индже пъргаво скочи от гърба на белия си арабски кон. Атанас веднага си спомни оня пъргав и силен млад еничар и откъде Индже носеше името си.
За изненада на всички Индже падна на коляно и така коленичил пред младата жена каза:
– Искам прошка! Съгреших пред теб, Пауно, пред теб и пред Господа бога! Сега ти ми дай прошка, а после и от Бога ще искам!
В този момент пред Индже се появи стар мъж, плешив отгоре и само отстрани имаше бели косми на късо подстриганата си глава. Мустаците му показваха, че някога е бил силен и смел, защото ги носеше като хайдушки войвода. Като го видя, Кара Колю цял настръхна, а Узун Никола се хвана за двата ножа. Мъжът буташе пред себе си една много стара жена, а тя за ръката си водеше някакъв изрод, прегърбен и крив, като че ли Бог го беше сглобил набързо от части на различни хора.
– Не ме наказвай, воеводо! – каза Сяро, защото това беше той и именно той беше гръмнал Индже в гърдите, като за малко не го беше погубил.
– Ударих те тогава е пушката, защото лош беше към хората и към близките си! Като че ли Сатаната те беше превзел! Сега си добър и те моля за прошка, аз, Сяро Барутчията, който цял живот бях хайдутин, те моля да ми простиш! Ако беше такъв, никога не бих вдигнал ръка срещу теб!
Индже погледна към жената и веднага я позна.
– Баба Яно, що ми водиш, какво е това нещо? Отде го намери?
– Това е Найден... – тя се опита да продължи, но Индже махна с ръка и ѝ направи знак да замълчи. След малко щеше да ѝ обърне внимание и да чуе историята ѝ, сега имаше по-важна работа. Бабата, като държеше все така за ръка изрода, се приближи до Индже. Красивият мъж отново махна с ръка, за да изчака малко и се обърна към Пауна: