Като чул това, мъжът преминал в редовете на мюсюлманите."
Чак сега Ата осъзна, че беше оставил омразата да го води и затова беше загубил, не само той, но беше обрекъл на гибел и всичките си йолдаши.
Докато Атанас стоеше като вцепенен, няколко еничари скочиха да спрат Великия везир. Те бяха протегнали напред ятагани, за да го посекат, той обаче намушка с крива арабска сабя първия и го положи мъртъв в краката си. После приближи факлата към бурето.