Сюнетът и помохамеданчването на Серкан бяха направени с изключителна тържественост. Според Ахмед Джесур ага това щеше да бъде едно ново начало. Той искаше да изгради ново поколение еничари, които, макар и да не са събирани чрез кръвен данък, щяха да бъдат обучавани в традициите на старите капъ колу.
Иван премина редовно обучение. Въпреки че беше най-малък, той се справяше много добре с всички военни дисциплини, но и с теорията, и е религията. Талибите се усмихваха разбиращо, това беше нормално за сина на Ата Корхан. Тъй като за еничари вече не се приемаха момчета с девширме, всички мъже в корпуса влизаха не по-малки от 17-18 години, а Серкан беше едва на 10. Въпреки това на всички правеше впечатление как се бори той и каква голяма сила за възрастта си притежава. Но това, което истински ги впечатли, беше издръжливостта му, но не обикновената му издръжливост, а издръжливостта му към болка. Веднъж цялата орта на аджамиогланите беше наказана, защото бяха хванати да се борят, докато трябваше да спят. Един от "пехливаните" беше именно Серкан. Чорбаджията на ортата на аджамиогланите наказа момчетата, но като видя как Серкан понесе наказанието, без да помръдне и дори да издаде стон, остана силно впечатлен и повика и останалите чорбаджии да гледат. Чорбаджиите на орти бяха изненадани, но не и Серкан. Това бичуване не беше нищо особено за него, той много добре помнеше "увивачките" на баба Ляшка. В сравнение с тях това беше нищо. Така Серкан израстваше в корпуса и скоро стана редови еничар. Закле се във вярност към султана и му дадоха еничарска униформа. Ятаганът все по-добре пасваше в ръката му. Вече можеше да върти и джерида. Минаха десет години, Серкан вече беше на 20 години. Младата му кръв кипеше и копнееше за битки. Вече беше научил какво се беше случило с баща му и кой е бил той. Сега разбираше какво означава ага на еничарите. Все по-често агата на еничарите го викаше на нощни разговори: При един от тях Ахмед Джесур ибн Абдаллах каза:
– Вече знаеш много неща за исляма, трябва да научиш още нещо, което е важно за теб! Ти си син на този, когото ние наричахме Ата Корхан Аскероглу, а иначе се е казвал Атанас Аскеров. Ние сме една малка група, в която влизат няколко еничарски командири. Всички сме ученици и духовни последователи на Хъкъ ефенди и твоя баща. След като Хъкъ почина, намерих едно писмо, в което пишеше кой е бил баща ти и че той е син на същия този Ибрахим, когото смятаха за Махди, а хората наричаха Риз баба. Аз бях приятел на баща ти и той ми разказа всичко за учението на Риз баба. Смята се, че поне трима аги на еничарите са членували в тази секта: Кубилай Юндер ага, Явуз Чилик ага и Неджиб ага. Аз може би съм последният човек, знаещ всичко това, затова реших да създам отново сектата така както е била, докато Махди е бил жив. Ние сме сектата на Махди. Нашата секта е основана от този, когото всички наричат Риз баба, а преди това се е наричал Ибрахим Абдаллах Джаббар Селяхаддин. Ние сме сигурни, че той е бил Махди. Твоят баща Атанас беше негов син, така че ти си внук на Махди.
– Какво? – Атанас беше изумен, не можеше да повярва на това, което чуваше.
– Знаеш ли какво е Махди? – попита Ахмед ага.
– Не много добре – отвърна Серкан и съжали, че не беше внимавал повече, когато моллата им беше говорил. – Учителю, ще ми разкажете ли повече за Махди? Истина ли е това, което казахте, че дядо ми е бил Махди? Добре ли съм чул и разбрал?
– Да! – отвърна агата на еничарите. – Махди е последният пророк, Месията, който йехудите от толкова време чакат. Той е Христос, но не онзи разпнатият на кръста, а истинският Христос, който ще дойде сред хората и ще донесе истинското спасение на цялото човечество. Махди е Вторият Христос, Истинският, Прероденият, той ще донесе със себе си Второто пришествие, Страшния съд, Съдния ден. Той ще донесе на хората Армагедон и меч и гибел на цялото човечество. След него светът вече няма да съществува и ще се възцари Царството небесно. Дори в будизма знаят за Махди, там го наричат Амида Буда или Майтрея (Идващия Буда). В най-далечната страна на Изтока, където мъжете ходят с тежки брони и държат мечовете си с две ръце, му казват Амида Буцу. Няма религия, в която да не се говори за него, в която да не го очакват.
В Тибет го наричат Амитабха, в Алтай – Хесер хан, в Монголия – Улан батор "Червения конник".
Това е Махди!
Иван слушаше със зяпнала уста. Не можеше да повярва, че чуваше всичко това. Отначало то му се струваше светотатствено и опасно и го притесняваше, но после свикна и просто слушаше думите на агата на еничарите. Беше сигурен, че на света няма християнин, който да намери сили в себе си да произнесе толкова светотатствени думи. Бог би поразил всеки християнин, който би си позволил да твърди такова нещо. Само неверник и безбожник би могъл да стори това. Думите на агата можеха да означават, че мюсюлманите имат по-голяма сила и техният Бог е по-силен от християнския. Затова тях не ги е страх и знаят, че няма да бъдат наказани.