– Ага ефенди, това не може да е вярно! – каза Серкан.
– Защо? – попита агата.
– Защото светът още съществува и все още не е настъпил Страшният съд. Това означава, че този, когото наричат Махди, не е бил истински Махди. Той е умрял, а светът все още съществува. Ако всичко, което казахте, беше вярно, трябваше вече да няма религии, живот и светът да е престанал да съществува.
Вие, учителю, как мислите, този Ибрахим бил ли е наистина Махди? Може би е бил просто мъдрец, както и са го наричали – Риз баба.
– Да! – късо отговори агата.
– Но как така? Тогава как така ние с вас сме тук и разговаряме?
– Краят на света наистина е бил по времето, в което е живял Ибрахим, времето, в което се е появил Махди. До този момент хората са имали мисия и са били интересни на Бог. Той ги е наблюдавал и следял внимателно. Всичко това продължило до идването на Махди. Ние наистина сме живи и говорим, но нас вече ни няма. Нашият живот няма смисъл, защото Бог вече не се интересува от нас. Бог се е отвърнал от нас. Сега ние живеем във времето след времената. Това е мъртво, безсмислено време. Някой ден Бог просто ще ни изтрие от света. Ще изтрие целия свят. Той всъщност вече го е направил, но ние още не знаем това. Това, което правим днес, и нашите усилия вече нямат значение. Бог вече не ни гледа. Той вече е замахнал да ни изтрие, но ръката му още не е стигнала до нас. Това време може да продължи десет години, може сто, а може и хиляди. Неведоми са решенията Господни.
– Добре, учителю, какво учение тогава е създал Махди? Какво е донесъл на хората?
– Махди не е донесъл на хората поредното учение или религия. Той ни е завещал нещо много повече, а именно Пътя, знанието за това, че всеки един от нас е по-важен от религията, която изповядва, от собствените си идеали, принципи, каузи, повече дори от Бог. Човекът е най-важен, от него произлиза всичко и пак при него отива. Той е Алфата и Омегата! Човекът!
Ако Иса е донесъл на хората идеята за любовта, прошката и изкуплението, Мохамед – учението за джихад и мира, Махди се е опитал да покаже на хората какво е Човекът. Неговият Път е Пътят на себепознанието, а не на постигането, на отношението, на преживяването и на отричането. Това е донесъл Махди! Този Път е най-труден за формулиране и не може да бъде следван! Това е Пътят на самоосъзнаване и реализиране на себе си.
Махди донесе на човечеството учение от нов тип – личната религия. Досега всеки Учител носеше ново учение и религия на света и смяташе, че може да я наложи над останалите, но всъщност така само се създаваше противопоставяне и условия за война и светът не ставаше по-добър. Често опитът да се наложи едно учение над друго унищожаваше това, което учението проповядваше. Махди няма да донесе нова религия или учение, а това ще бъде нов вид описание на света, отношение към себе си и Бог. И с това то ще направи така, че старите религии ще престанат да съществуват и да имат значение. Това няма да стане бързо и може би няма да бъде валидно за всички, но дори да се получи само с един човек, то ще е достатъчно, защото всеки един от нас е цяла вселена и е равен на Бог.
Всички духовни водачи досега ни учеха как да живеем, какво да правим, но всеки един от тях се нуждаел от някакво сюблимно преживяване или събитие, чрез което да разкрие учението си.
Ной се нуждаел от потопа, Ибрахим (Авраам) – от счупване на истуканите и пренасяне в жертва на Исаак, Мойсей – от Червено море и от пустинята, Соломон – от храма, Исус – от кръста, Мохамед – от прогонването от Мека и войната. Всички предишни учения се нуждаели от специална ситуация и за да може човек да следва тези учения и религии, се нуждае от специална духовна нагласа. Всички те претендират за близост с Бог. Тяхното следване се стреми да предизвика духовен екстаз.
Учението или това, което ни е предал Махди, е учение от друг тип. Той не претендирал за божествено прозрение и не се нуждаел от специална нагласа, дори напротив. Всяка приповдигнатост и специалност отделя човек от същността му и му пречи. Ибрахим живял невзрачно и "невидимо". Той направил така, че не позволил на хората след него да направят от поличбите, които Бог му изпратил, религия. Махди не позволил да има последователи и така не било създадено учение от ритуали и формални обреди. Неговото учение не е валидно само за времето, в което той е живял. Така той успял да изключи себе си от това, което донесъл, а може би открил. За нас е по-важно какво се случва с човека, а не какъв е неговият личен принос за извеждане на учението. Махди извървял един свой Път, но не ни е завещал него, а само следи, но не следи, които да следваме, а само да виждаме и да знаем, че не сме сами. Той не е искал да ни води, да ни дава пример или да бъде Учител. Не се е самопровъзгласил за Пророк или Син Божи. Махди ни е показал как се постига свобода, разбиране, показал ни е това, че всеки има собствен Път и той зависи единствено и само от нас самите. Това е знанието как да живеем във времето след времената. Чрез живота си той ни е показал не само как да живеем, докато следваме целите си, а какво да правим, когато постигнем тези цели и те престанат да имат това значение на блян и мечта за нас. Как да живеем, прозирайки отвъд илюзиите и очакванията, отвъд мечтите и надеждите. Учението на Махди ни учи как да живеем в реалността и какво да правим след това. То ни учи как да продължим Пътя си, когато отидем отвъд хоризонта. И ако Пътят на Исус завършва на кръста, а на Мохамед – след създаване на исляма, Махди ни е показал как да живеем така, че Пътят ни да не свършва след определено нещо в нашия живот, след всяко постигане на цел, приемане на вяра и дори след смъртта ни, а да продължи с всяка наша следваща крачка. Затова казвам, че Махди ни научи на Път, защото неговото учение няма начало и край. То продължава във времето и представлява духовно преместване. Човекът определя Пътя и в него няма възходи, спадове и екстаз. При него важното е натискът да продължи и да няма отпускане, спиране и задоволяване. В Пътя на Махди важното е, че Пътят се определя от Пътуващия, а не обратното. Само последователите вървят по някакъв предварително определен Път. Според Махди истинският Човек върви по собствен Път, следва собствените си пориви и прозрения.