Отначало младото момче непрекъснато мислеше за майка си. Всяка вечер, когато затвореше очи, спомените му веднага го отвеждаха в Караризово. Освен за майка си се сещаше и за сестрите си Стефана и Митра, както и за братовчед си Атанас Бракмов, и за Аньо. Колко по-лесно щеше да му бъде, ако и те бяха тук с него. Сигурно всичко щяха да обърнат на игра. Отначало мислеше да се обади на майка си, но като се сетеше, че вече е мюсюлманин, изпитваше срам. Не искаше да разстройва майка си. Така всичките му желания да ѝ се обади останаха напразни и той продължаваше само да си спомня за нея. С времето обаче спомените му избледняваха и скоро като че ли съвсем забрави роднините си и родното Караризово.
През това време султанът, след като се беше освободил от вътрешните си проблеми, се беше заел с възстановяване на позициите на централната власт в провинциите. Условията в Империята непрекъснато се променяха. Султан Махмуд II беше разработил една печеливша тактика. Той разпалваше вражди между силните провинциални управници, с които нямаше сили да се справи сам. Така успяваше да хвърли един неприятел срещу друг, да парализира силите и на двамата, и след като те се изтощят, да ги покори. За кратко време Портата успя да възвърне позициите си в цяла Румелия, а след това покори и анадолските дерибеи. Еничарите също бяха уморени от анархията, борбите и постоянното противопоставяне. Тъкмо когато Махмуд II се справи със стремежа на провинциалните управители да се "отцепят" от централната власт, се появи нова опасност – националноосвободителните движения на християнските народи, участващи в Империята на султана. През периода 1812-1818 година централизаторските усилия на Махмуд II все още трудно достигаха до сирийските и иракските провинции, а северноафриканските вилаети Алжир и Траблусгарб (Либия) оставаха във владение на местните династии. В Египет властта твърдо беше в ръцете на албанеца Мехмед Али, чиито действия на практика показваха пътя, по който трябваше да върви Махмуд II.
Мехмед Али беше дошъл в Египет начело на албански отряд още през 1802 година, за да се бие в Турскомамелюкската война (1802-1804) на страната на султана. Когато разбрал, че перспективите на османската армия са нищожни, с въоръжените си хора той преминал на страната на мамелюците и през 1803 година обединените им сили превзели Кайро. Египет започнал да се управлява от триумвират, съставен от двама мамелюци и Мехмед Али. Скоро след това обаче населението на Кайро, ръководено от своите шейхове, въстанало, недоволно от старите порядки. В този момент Мехмед Али направил своя решителен политически ход, като преминал на страната на гражданите на Кайро. Благодарение на силния му албански отряд въстаниците прогонили мамелюците в Горен Египет, а той се провъзгласил за заместник-управител на Египет. Валията на Египет, който бил изпратен от султана, нямал никакъв достъп до властта и така на практика Мехмед Али управлявал еднолично. По време на Рускотурската война от 1806-1812 година Мехмед Али на два пъти разбил англичаните, които се опитвали да овладеят крайбрежието. И докато в Истанбул се разигравали кървавите събития на трите преврата, египетският управител взел цялото управление в свои ръце и смело пристъпил към реформи за централизиране на цялата власт на Египет в ръцете си. На 1 март 1811 година Мехмед Али по време на военен парад устроил поголовно клане на египетските "еничари" – мамелюците, след което затворил вратите на Кайро и започнал преследване на останалите. Така той избил всички мамелюци. Веднага след унищожаването на мамелюкския корпус той започнал да събира египетски младежи за създадената още през 1808 година редовна египетска армия. Мехмед Али (Мехмед Али – наричан още и с арабския вариант на името си – Мухаммад Али), който бил неграмотен човек, проявил изключителен талант на държавник. За кратко време от изостаналата османска провинция той създал нещо съвсем различно. Заповедите на новия управител се изпълнявали строго и точно. Започнал с военни реформи, по-късно Мехмед Али се насочил към обновяване на данъчната, финансовата и административната сфера. Египет добил стройна администрация, със строг контрол и синхрон, обезпечаваща контрол над всички звена в държавата. Били направени реформи и в селското стопанство, и в занаятчийството. Така в Египет всичко вървяло добре. Всички тези неща бяха сведени до Серкан в последно време. Като слушаше, сърцето му се свиваше от вълнение. Беше сигурен, че скоро ще му поставят задача, така че внимателно слушаше хората, които му говореха.