Серкан направи няколко много ниски теманета, за да изрази дълбокото си уважение, почит и вярност към султана. Той знаеше, че това едва ли ще впечатли султана, но такъв беше етикетът. Махмуд II се отличаваше е изключително ясна мисъл и силна памет. Серкан знаеше, че той едва ли е забравил чий син е и как точно е починал баща му.
– Серкан Аскероглу! Серкан Аскероглу! ... – султанът произнасяше името му бавно. Младият еничарски командир не успя да разбере защо султанът произнасяше името му и беше озадачен.
От начина, по който го гледаше Хюсеин ага, Серкан веднага разбра, че досега двамата са говорили за него.
– Серкан Аскероглу паша! – продължаваше султанът.
– Ваше величество, има някаква грешка, аз не съм паша! Та аз съм еничар и съм само на 29 години! Допускате някаква грешка!
– Грешка няма, нали Хюсеин паша? Аз никога не греша!
Серкан нищо не разбираше, но направи дълбок поклон, за да изрази, че не е искал да обиди "сянката на Аллах на земята".
– Знам кой си, Серкан Аскероглу! Ти си надеждата на еничарския корпус. Само ти можеш да спасиш еничарите! Сега животът на всички тях и това дали ще продължи да съществува тази институция, зависи от теб! Помисли си само какви еничари е имало през тези стотици години, откакто Чандарлъ Кара Халил Хайредин (Хайр уд-Дин) създал еничарите и измислил девширмето! Знам, че всички еничари днес славят баща ти като спасител на еничарите и корпуса, защото умря заедно е Мустафа Байрактар, но никой не знае, че всъщност, ако еничарите продължат да съществуват, това ще е само благодарение на теб и решението ти тази вечер!
Серкан слушаше султана, но му се струваше, че той или преувеличава, или говори за нещо, което той не знае. За пръв път разговаряше със султан, въобще за пръв път се доближаваше толкова близо до владетеля на всички владетели.
– Кой ден сме днес, Хюсеин паша? – обърна се султанът към пашата. Всяка дума, която произнасяше султанът, беше казана с особено внимание. Досега Серкан не беше чувал някой да говори толкова изискано и правилно и едва сега осъзна колко грубо и простовато говорят еничарите. Техният говор беше като лай – къс, остър и разбираем, за да могат да се разбират с най-малко думи в боя.
– Днес сме първи юни – отговори Хюсеин паша.
– Първи юни 1828 година – повтори бавно и някак внимателно султанът, а всеки звук се търкаляше в устата му сякаш за да се заобли и да не излезе груб и остър.
– Искам да поговоря с теб, Серкан паша!
Това, че султанът продължаваше да нарича Серкан "паша", много го дразнеше, султанът като че ли усещаше това и го произнасяше с ирония.
– Не се дразни, че те наричам "паша", Серкан ефенди! Не се ядосвай! Или ще приемеш това, което ти предложа, и ще станеш първо паша, а след това Велик везир, или няма как да останеш просто еничарски чорбаджия, защото въобще няма да има еничари!
Серкан все още нищо не разбираше, но слушаше внимателно.
Когато влизаше при султана, пазачите и сеймените много внимателно го огледаха, но не му взеха нито ятагана, нито двете ками, които се подаваха от силяха му. Взеха само джерида, двата пищова и пушката му. Сега Махмуд II огледа внимателно еничара все едно сега го забеляза, и каза:
– Направо от път ли идвате при мен, Серкан паша?
– Да, господарю! Заповедите ви бяха по най-бързия начин да дойда! Бързах много, спрях само да се измия на чешмата на Ахмед II, която е пред портите на Топкапъ сарай!
– Седнете при нас, паша! Подкрепете се!
Серкан поблагодари. Много по-добре щеше да се чувства, ако стоеше прав, но не можеше да откаже на султана. Той подгъна крака и седна от другата страна на софрата, точно срещу султана, така че Хюсеин паша му беше от дясната страна.
– Серкан паша, искам да създам нова армия! Какво ще кажете?
Българинът се зачуди как да отговори. Все пак се намираше пред султана, затова реши да бъде честен.
– Слугите искат да станат господари, но слугинското винаги им личи!
Султанът се намръщи и съжали, че беше попитал.
– Серкан паша, искам да говорим с вас за бъдещето на еничарите!