Исус ще бъде погребан до гроба на Пророка Мохамед.
Исус, синът на Мария, ще се върне на земята... Той ще се ожени,... ще живее 45 години и тогава ще умре. Той ще бъде погребан с мене (Мохамед) в моя гроб. Тогава аз и Исус (Махди), синът на Мария, ще се изправим от един и същи гроб между Абу Бакр и Омар. (Мишкатул-Масабих, 40:4)
След като се завърне Исус (Махди) ще се ожени и ще има дете. След като умре мюсюлманите ще извършат погребалната му молитва и ще го погребат в Раузаи-Акдас. (Ибн Хаджар ал-Хайтами, Ал-Каул ал-Мукхтасар фи Аламат ал-Мехди ал-Мунтазар)
Исус ще умре след като е живял в продължение на 40 години. След като умре мюсюлманите ще го погребат и ще извършат погребалната му молитва." (Мукхтасар Тазкирах Куртуби) (автентично)
Освен всичко останало Ибрахим най-накрая разбра какво означава името Даджала. Това на арабски означаваше "камила бол на от проказа". Такива камили номадите намазваха със смола, за да не се вижда, че са болни. Затова противникът на Махди в исляма беше наречен Даджала, защото той щеше да се прикрие също като прокажена камила, щеше да се вмъкне в стадото на здравите камили и да ги зарази с проказата си.
Ибрахим чете и мисли много. Вече знаеше толкова много неща за това кой е Махди, Месията или Идващият Христос. Беше се отдал на пост, четене и молитва. Това, с което занимаваше главата си, беше най-важното нещо, което можеше да се случи на земята и човечеството. Той мислеше трескаво, на лицето му отново се появи онова болнаво изражение. Мислите му бяха разпокъсани и някак хаотично се появяваха и изчезваха. Какво смяташе за себе си, скоро и той не можеше да определи. Една сутрин, без да предупреди агата, накара да оседлаят коня му. Откакто се беше върнал от Истанбул, Али Мюзекки беше нещо болен, но излезе да изпрати господаря си. От много време персиецът се чувстваше изолиран и въпреки че търсеше компанията му, нищо не се получаваше. Ибрахим все още не се беше освободил от черупката, в която се беше затворил след русалии и която беше станала още по-плътна след смъртта на Инокентий. Тъкмо когато беше започнал да се оправя, беше отишъл до манастира. Когато се върна от това посещение, Ибрахим отново се затвори в себе си. Той пак мълчеше и нещо мислеше. Така, с мълчание, отклоняваше въпросите на приятеля си. Сега Али Мюзекки беше дошъл да изпрати агата, който отново тръгваше нанякъде, без въобще да го предупреди. Не, че агата беше длъжен, но талибът се чувстваше изолиран, той искаше да помогне, но не му беше дадена никаква възможност.
– Кога ще се върнете, ага? – попита персиецът.
Агата не му отговори, а само сръчка Арабкан с шпорите си. Конят подскочи, завъртя се на място, после се устреми към широката порта на конака.
След като излезе от сараите си, Ибрахим се насочи направо през полетата към Араповския манастир. Постепенно намали ход и с удоволствие започна да гледа именията си. Каазата се беше разраснала. Али Мюзекки се грижеше за управлението на цялото землище. Всичко процъфтяваше. Умен и знаещ човек беше Али и измисляше всякакви уреди и изобретения, които облекчаваха живота на селяните, и много повече плод даваше така земята. Справедлив човек беше Али ага и разпределяше благата така, че нямаше бедни и недоволни. Дори по-заможните хора бяха доволни, защото сега вземаха повече, отколкото когато земята беше тяхна или работеха за други господари. Ибрахим яздеше гордия Арабкан и гледаше нивите и селяните, обработващи земята. Никой от тях не го познаваше. Той не се показваше често пред хората и почти не излизаше от конака си. Тези, които работеха в чифлика, бяха специално подбрани от персиеца и на тях можеше да се разчита, за да бъде сараят в безопасност. Ибрахим яздеше и си мислеше, че никога не си беше представял, че така ще преминат старините му и че с това ще се занимава. Еничарите презираха не само раята, но и селския труд, те бяха готови да умрат, но не и да се принизят дотолкова.
Ибрахим знаеше, че има два начина да оцелее. Единият беше да се снишава и да бъде незабележим. Така беше оцелял Бахтияр Казим. Да се оттегли и да живее в неизвестност, да смени името си. Беше убил кесиджията, но все още не се беше изплъзнал от властта на султана. Знаеше, че султаните никога не забравят и не прощават, и че веднага щом султан Махмуд II научи, че е жив, животът му ще бъде в опасност.
Другият начин да оцелее беше да бъде силен, да има власт и да е влиятелен. Тогава султанът поне открито не би посмял да му посегне. В първия случай той можеше да използва парите, които съдбата му беше предоставила, за поддържането на банда. Чак сега разбра завета на Вълчан. Само на първо време бандите и хайдутските дружини можеха да свършат работа, после трябваше властта и земята да се легитимират. Без да осъзнава беше тръгнал по втория път. При него най-важно беше да е силен и богат, колкото по-богат, толкова по-добре. Сега трябваше много бързо да забогатее и да увеличи двойно и дори тройно размера на каазата си. За съжаление вече беше останал почти без пари и не можеше да купи нова земя. Боляровия хан все така стоеше като остров в земите му, но той сигурно нямаше да има пари да изкупи земята от жената на брат си.