– Всички по конете! – извика с гръмовния си глас Ибрахим. Сега вече побесня. Неподчинение по време на битка при еничарите се наказваше със смърт. Той все още гледаше мъжа, който обираше монасите. В един момент иноците осъзнаха, че са повече, а и нямаха избор, и се опитаха да се съпротивляват на турчина.
– Къде е Мустафа Али? Мустафа Али, при мен веднага! – Ибрахим крещеше така, че надвикваше пожара и пукотевицата. Той викаше, но продължаваше да следи какво става на втория кат на манастира. Видя как мъжът, въпреки че беше въоръжен, се уплаши. Еничарът усети страха по поведението му. В този момент един от конниците скочи и дойде при него.
– Аз съм Мустафа Али – каза той.
– Свали качулката! – каза му Ибрахим. Мъжът се подчини. – Веднага отворете килиите и всички монаси да се изведат на безопасно място!
След това Ибрахим се втурна към втория кат и в този момент се случи това, от което се опасяваше. Турчинът беше извадил ятагана си. Мъжете го притискаха, те бяха монаси и нищо лошо нямаше да му направят, но той се беше уплашил. В следващия момент мъжът развъртя ятагана. Ибрахим виждаше падащите на земята сенки на монасите и развяващите се черни раса на фона на огнените пламъци. Точно това не беше искал да става. Беше предупредил акънджиите много ясно, че не иска жертви. Освен това мъжът не беше заплашен, не можеше да намери никакво оправдание за действията му. Турчинът беше препречил стълбището и монасите не можеха да слязат. Всъщност това беше причината монасите да вървят напред. Турчинът все още въртеше ятагана. Дори да беше самият Али Мюзекки, Ибрахим щеше да го накаже. Той тичаше нагоре по стълбите, като ги вземаше по три-четири. Акънджията продължаваше да препречва пътя на всички монаси и ги обричаше на сигурна смърт. Във всеки момент скрипторията щеше да гръмне. Той трябваше да изпревари това. Стъпи на втория кат и се засили към турчина. Когато го видяха, монасите ужасени се дръпнаха назад. От пожара лицето на Ибрахим беше обгоряло и изцапано със сажди. За учудване на монасите обаче страшният като дявол мъж не се нахвърли върху тях, а се приближи до другия турчин, който вече беше посякъл няколко монаха, и с един замах отсече главата му. Мъжът направи това толкова бързо, че монасите нямаха време да осъзнаят какво става.