Кръстю ходеше като зашеметен. Той също беше помислил, че е убил турчина. За него не беше никак чудно, че победи турчина. Та той беше толкова слаб, че сутринта беше припаднал без никой да го закача, как нямаше да го победи? Кръстю цял живот се беше борил. Отначало на борба го беше учил баща му. Кара Тозю знаеше борбата на Бимбелови, защото произлизаше от този род. Самият Яне Боляров му беше показвал хватки и го беше учил, а всички знаеха, че е. Ставал три пъти башпехливан. Това означаваше, че поне три години е бил най-силният борец на света. Яне можел да стане още веднъж башпехливан, но коварен заговор го изпратил в затвора и така той не можал отново да защити титлата си. Той бе победил най-известния някога пехливан в целия свят
– Кая башпехливан. Яне също му беше показвал как да се бори и му беше завещал, ако нещо се случи с него, именно той – Кръстю, да учи детето му на Боляровата борба и мурафети. Това беше докато Кръстю Каратозев беше извън манастира. Колкото и да бе чудно, в манастира неговият духовен наставник също можеше да се бори и то не лошо. Може би, защото се познаваше с Яне, Инокентий също знаеше Боляровата борба. Когато се запознаха, той също го учеше как да тръшка хората в земята след като ги вдигне. Игуменът знаеше още нещо, което наричаше "Ето". Той научи Кръстю как да удря, да рита и да прави така, че човека да го боли само като го докоснеш. Така, където и да отидеше, младежът беше учен да се бие, да бори, да удря и да рита. От къде на къде този турчин си мислеше, че може да го победи, какво като е Дяволът?
Минаха няколко дни. Кръстю отдавна вече не беше в Боляровия хан. Зеница се успокои малко, защото никой не дойде да потърси агата, а Божура все така се грижеше за стареца, който лежеше ни жив, ни умрял. На няколко пъти ханджийката искаше да сложи край на живота на турчина, който може би беше убил мъжа ѝ, но не смееше, защото, ако старецът умреше, веднага за това щяха да обвинят младия аргат. Така сега те бяха принудени да се грижат и да треперят над живота му.
Мина време, турчинът се изправи и дори проходи. Той се хранеше много добре. Три пъти на ден стопанката му даваше да яде и той с апетит изяждаше всичко. С времето здравето му укрепна, той понапълня малко, бръснеше се редовно и започна да изглежда все по-добре. Явно някога старецът е бил силен мъж, защото с времето придобиваше все по-заплашителен и страховит вид. Зеница все повече започваше да се тревожи за живота на хората, които обичаше. Колкото по-силен ставаше агата, толкова по-трудно щеше да бъде на двете жени и детето да се защитят от него. Дори Фурия нямаше да им помогне. Ханджийката с тревога наблюдаваше как силите на агата се възвръщаха. Отначало се притесняваше, че той ще потърси Кръстю, за да му отмъсти, но турчинът се държеше така сякаш не си спомняше нищо от това, което беше станало на хармана. Изглеждаше така все едно не бърза за никъде и е щастлив да остане тук. По цял ден обикаляше и като че ли се наслаждаваше на престоя си в хана. Поведението на Ибрахим все повече озадачаваше Зеница. Един ден тя му показа черквата на Болярови и от този момент той всеки ден вземаше ключа и я посещаваше. Това също много я озадачи. Не беше нормално мюсюлманин да посещава християнски храм.