– Аз съм брат на Яне и те обичам, Ирис!
Жената стоеше и не помръдваше, тя като че ли се беше вцепенила от това, което чуваше. Така Ибрахим не можеше да разбере дали я беше впечатлило обяснението му, или това, че я беше нарекъл с истинското ѝ име. Мина доста време преди тя да проговори:
– Откъде имаш пистолета и камата на Яне?
Ибрахим реши да излъже.
– Истинското ми име беше Петко. Всички ме смятаха за мъртъв, но всъщност мен ме взеха еничарите. В последните дни преди да убият Яне ние се видяхме и той като на брат ми подари пищова и камата си.
– Това не е вярно! – отвърна тя. – Яне никога не би се разделил с оръжията си!
– Не искам да споря с теб – каза той. – Иванчо има нужда от баща, а ти имаш нужда от мъж.
– Но аз не те харесвам! – каза жената.
След това Ирис го отведе в неговата стая. После отвори една ракла. В нея имаше дрехи, но имаше и едно малко деление. Оттам тя извади няколко книги, кама, подобна на Велковата, един пищов, видя се пандахуси (документ за хаджия), ерусалим и шишенце с течност.
– Какво е това, да не е отрова? – попита Ибрахим.
– Не, брат ти беше хаджия и донесе това шише от Йерусалим. В него има вода от река Йордан. Тук имаше и хаджийска риза, но Яне я беше облякъл, когато го убиха и така с нея го погребахме.
От пазвата си Ирис извади друга кама, досущ като тази, която беше вътре. Еничарът извади остриетата на камите, не можеше да има грешка, това бяха същите ками като тази, която преди години беше имал Велко, а после му беше подарил. Точно тази кама се беше оказала центърът на Света и около нея той беше събрал метал за зу-л-фикр. Именно по тази кама Явуз Чилик го беше познал, а Кубилай Юндер беше предрекъл идването му. Какво ли означаваше това, че брат му имаше същите ками? Защо Яне имаше две такива ками? Дали брат му не е бил Избраният? Можеше ли да се окаже, че брат му е Махди?
Той внимателно прегледа двете ками. Едната не беше камата на Велко, а само приличаше на нея. На нея бяха изсечени думите: "Който нож вади, от нож умира!", но другата кама беше тази на Велко. Ибрахим беше сигурен в това. Толкова дълго време той я беше държал в ръце и я беше носил със себе си, не можеше да я сбърка. Как ли беше попаднала тук? Той много добре си спомняше, че беше дал тази кама на ал-Хадад и той я беше излял като част от острието на зу-л-фикр. Как сега камата беше тук, Ибрахим не можеше да си обясни. Можеше ли ал-Хадад да се е виждал с брат му и да му я е дал? Ибрахим не знаеше. После се сети, че брат му е ходил на хадж до Йерусалим. Можеше ли, когато е минал през Дамаск, да е станало всичко това? Беше изумен, не знаеше какво да мисли. Някакво разочарование се загнезди в душата му. Какво ли означаваше всичко това? Дали не беше предаден от ал-Хадад? Дали цялата история, в която вярваше, нямаше да се окаже измама? Можеше ли вместо Махди да се окаже Даджала?
Ибрахим не можеше да разбере какво става. Много добре си спомняше как ал-Хадад там, в подземието на Дамаск, го беше накарал да чука дръжката на камата и на толедската рапира, за да ги изчисти от всичко що не беше метал по тях. Това той беше направил преди Ковачът да сложи двете оръжия да ги претопи и те да вземат участие в зу-л-фикр. Дали ал-Хадад беше сложил и претопил камата на Велко в зу-л-фикр? Ако не го беше направил, защо? Истински ли беше в такъв случай зулфикр? Ибрахим се сети колко много говореше и обясняваше тогава ал-Хадад за барута, дали всичко това не е било само за прикритие? Ако беше станало така, истински ли беше Втория меч на исляма? Дали ал-Хадад не беше компрометирал Меча на Махди като не беше поставил в него Центъра – камата на ал-Хадад? Ибрахим се сети за идеята, че камата е неунищожима. Това беше един от истинските неунищожими предмети. Еничарът не можеше да си спомни дали беше видял как камата влиза в състава на меча. Можеше ли да има друго толкова точно копие на камата? Можеше ли той да бърка? Какво беше станало? Дали ал-Хада-да не беше сложил копие на камата в зу-л-фикр, а това, което сега той държеше в ръка, да беше камата на Велко. Можеше ли това също да е копие на камата, или са били създадени две съвсем еднакви ками? Ибрахим не знаеше какво става, това беше нещо, което не можеше да обхване с разума си и да разбере. Това, което се намираше в ръката му, не трябваше да съществува, но той го държеше и го виждаше. Не знаеше какво да мисли. Скоро главата го заболя.
Ибрахим прибави към камите своите две ками и върна пищова, който беше отнел от Яне. Тук беше мястото на пищова – при другия пищов. Единственото, което задържа при себе си, бяха книгите. Искаше да види какво пише в тях.
Ирис извади отнякъде меча, който преди време стоеше закачен на стената, и отново го постави на мястото му. За да покаже намеренията си, че иска да бъде с мир в хана, еничарът свали зу-л-фикр, закова пирон и закачи Меча на Махди така, че двете оръжия да се кръстосат, а после нагоре с острието, което опираше до тавана, пред тях постави джерида си.