Спомени нахлуха в главата му. Всичко това му се струваше толкова отдавна, като че ли никога не се бе случвало, а в същото време си го спомняше все едно се случваше сега. А ключът не беше просто ключ към скрипторията, а към неговата младост и спомени. Сега Ибрахим го държеше в ръка. Мисли много, най-накрая картината сама се нарисува пред очите му. Ето как ключът беше попаднал тук. Сигурно баба Василка, Георги или Велко го бяха отнели от него. И на тях сигурно им беше направило впечатление, че носи ключ, съшият като този, който те вече имаха. През цялото време те са знаели нещо повече за него. Или може би те бяха придобили този ключ по-късно. Те бяха предавали ключовете от ръка на ръка и сега той отново го държеше. Каква беше тайната на тези ключове? Защо за тях скрипторията е била храм? Той беше решил да унищожи ключовете за подземието и ето, че те сами дойдоха при него. Ако беше спазвал завета на Инокентий, сега трябваше да унищожи скрипторията. Дали не беше сбъркал нещо като беше избързал? Но дори и така ключовете попаднаха при него. Той отново държеше в ръката си ключовете към знанието и изкушението. Може би някой ден те щяха да отворят входа на подземната скриптория. Може би тези знания не бяха изчезнали безвъзвратно.
В следващите дни отдели време, за да научи повече неща за брат си. Това можеше да стане като прочете всички книги, които се намираха в сандъка. Книгите, които четеше, бяха безценно богатство. Всяка от тях беше с изключителна стойност. В едната брат му беше описал Боляровия начин на борба. Ибрахим четеше и си припомняше всичко, на което го беше учил дядо му. Четеше и си спомняше борбите си при Мирза бей. Можеше ли тогава да се е борил с Яне? Сега вече беше сигурен, именно Яне се беше представил като Янис и го беше победил. В другата книга Яне разказваше за това как е смесил Боляровия с Бимбеловия начин на борба. Чак сега Ибрахим разбра колко напред в борбата е бил брат му. Той наистина беше достигнал висоти, които бяха немислими както за Болярови, така и за Бимбелови. Брат му беше станал башпехливан и наистина е бил най-добрият борец в света. В друг китаб беше описано това как се води хайдушка дружина. Ибрахим четеше и разбираше, че какъвто е бил като пехливанин, такъв е бил брат му и като хайдут. Но най-интересен за него беше последният китаб. Това беше "Кесиджи китаб". Брат му беше посмял за напише китаб за кесиджиите, за най-потайните хора в света. Ибрахим зачете и изтръпна. Чак сега започна да разбира кои са кесиджиите. Осъзна, че дори не е знаел какво представляват кесиджиите. Сега брат му беше по-голям учител за него от самия Велко. Яне беше живял като кесиджия, дори нещо повече, той беше живял със "сенките" на кесиджиите. Ибрахим започна да разбира, че всъщност не беше победил брат си. Брат му беше поискал така да стане. Може би Яне беше разбрал нещо доста преди него.
Един ден Ибрахим прочете това, което от толкова време го интересуваше и беше предопределило живота му. Той не очакваше да го прочете именно в тази книга, но сега всичко му стана ясно, както и се разкри тайната на скрипторията и трите ключа. Освен всичко друго в "Кесиджи китаб" пишеше, че скрипторията е храм на кесиджиите. Те бяха секта, която имаше за цел да опазва знанията и да пази скрипторията. Мисията на кесиджиите беше стара, колкото стар бе светът. Те бяха пратени от "сенките", същите онези "сенки", които някои наричаха Зло, Сатана, а други – Бог. Ибрахим разбра неща, които можеха да го карат само да възкликне. Кесиджиите бяха пазили книжниците и скрипторията хилядолетия наред. Те бяха участвали в битката между Бог и Сатаната. Те бяха архангелите и демоните. Именно те бяха водили Свещената война между боговете. Всъщност това беше във война със самия Бог, защото Бог беше един. Кесиджиите бяха самото божие войнство.
В трактата Велко беше описан като Ак Шейтан и двамата с Кара Шейтан трябвало да пазят скрипторията. Те бяха като двама архангели в нозете на божия престол. Пишеше още, че презвитерът Пафнутий е баща на Ак Шейтан и Кара Шейтан. Еничарът си спомни, че името Шейтан го беше съпровождало през целия му живот. Ак Шейтан беше Велко. Той имаше брат, можеше ли Кара Шейтан да е брат му Георги? После Ибрахим се сети за Диарбекир и нощта, в която кесиджията беше нападнал хората на Кабил и Хабил. Спомни си страхливите бълнувания на Кабил за някакъв Шейтан. Можеше ли Юсуп да е кесиджия и той да е Кара Шейтан? Как така Пафнутий е баща на Ак Шейтан и Кара Шейтан? Баща на Велко беше Вълчо или Вълчан войвода. Как арапът Юсуп можеше да е син на Вълчо?