Двете жени извадиха саби. Ибрахим веднага усети предателството. Явно това, което му беше приготвила Чичек, не беше нещо приятно, а предателство. И кога наистина двете жени можеха да имат по-удобен момент да го убият, отколкото сега? Значи всичко е било театър, за да приспят бдителността му. Това е бил план на двете да го убият. Може би са разбрали истината? Ибрахим посегна към стената, където обикновено стояха оръжията му, но те не бяха там. Трескаво се загледа и видя, че едното от оръжията в ръцете на жените е самият зу-л-фикр. Втория меч на исляма сега се намираше в ръцете на жена. Оръжието, с което той като Махди трябваше да властва над света, сега беше осквернено и беше в ръцете на ханъма.
Но това, което беше в ръцете на другата жена, беше още по-страшно. Ако Ирис държеше в ръката си зулфикр, другата жена държеше в ръка меча на Яне. Прималя му. Това вече го беше виждал – ятаган и меч. Ятаган срещу меч. Двете сигурно му показваха, че знаят кой е убиецът на Яне. Жените, които цял живот бяха обичали брат му, сега го бяха примамили. Това щеше да бъде битката между исляма и християнството, но изиграна от две жени. Ирис или Чичек – султанската ханъма, носеше ятагана, представляващ исляма, а Божура – християнката, носеше меча, който беше оръжието на любимия ѝ и представляваше християнството.
Ибрахим се сети за вечерта. Спомни си как Божура си беше играла с косите на Ирис. Колко глупав и наивен е бил! Колко лесно беше попаднал в капана на двете жени! Той беше срам за еничарското съсловие! Непобедимият воин беше допуснал две жени с елементарен ход да го излъжат и да го вкарат в своя капан. Колко ли смешен е изглеждал в очите им, когато снощи се беше "хванал в капана" им без никаква съпротива? Как ли са се смеели и са се подигравали с него? Значи Ирис го беше излъгала и през цялото време го беше манипулирала, и не той беше омагьосал жената, а тя през цялото време го беше контролирала и водила. После беше направила така, че да загуби воинската си бдителност, от ръмжащ тигър да се превърне в малко глупаво и самосъжаляващо се коте. Да стане мек и открит. Той беше сгрешил. Сам беше влязъл в капана и то с двата крака. Сега капанът щракна. Ибрахим беше мъртъв от много време, но чак сега го осъзна. Вече нищо не можеше да направи. Все така лежеше гол под завивките, всичките му оръжия бяха отнети, а двете жени бяха готови във всеки момент да го атакуват. Но те не го сториха, нещо изчакваха. Явно искаха да го разпитат преди да го убият.
Изведнъж звукът на саза пак прозвуча и някъде отдалеч отново се дочу ритъмът на барабан. Мелодията странно се изви. Тя ту се приближаваше, ту звучеше някак отдалеч. Сазът беше жена, а ритъмът на барабана беше мъж и двата инструмента като че ли танцуваха един с друг. Отначало мелодията беше много плавна и леко провлачена, но с времето ставаше все по-ритмична, като че ли беше атака на конници. Отначало Ибрахим виждаше само прах и пепел и колкото повече воините приближаваха, толкова по-отчетливо чуваше копитата на препускащите коне и техния ритъм. Първоначално това беше отдалеч, а след малко вече тежките копита на конете разтрисаха земята под краката му. Музиката продължаваше да се ускорява и да става все по-ритмична. Най-накрая стана толкова бърза, че сазът сигурно щеше да остане без струни. Тя наподобяваше нещо като вик. Тъпанът думкаше все по-силно. Конниците вече ги нямаше пред очите му. Ибрахим си представи, че стои сред тях, а покрай него профучаваха препускащите конници. Повече не можеше, по-силно, ритмично и по-бързо. И изведнъж той като че ли се сблъска с летящо срещу него животно. Еничар и кон се удариха гърди в гърди. И в този момент не изпита никакъв страх. Музиката ставаше още по-силна и ритмична и Ибрахим вече се намираше в препускащото конско сърце. По-бързо и по-бързо!!!