Неочаквано жените се размърдаха, но не го атакуваха. Те като че ли бяха изчакали ритъмът да се влее в жилите и сърцата им. Изведнъж затанцуваха в ритъма на вихрен танц. Остриетата на оръжията свистяха и разсичаха въздуха. Те рисуваха сложни фигури и се удряха едно в друго. Жените ги въртяха толкова бързо, че Ибрахим не успяваше да ги проследи. Понякога изграждаха нещо като стена, а при всеки удар звънтяха в ритъма на войнстващата музика. Еничарът гледаше като омагьосан. Никога не беше виждал жена да държи ятаган, а умението и бързината, с която жените въртяха оръжията, беше равна на уменията на най-добрите воини, които беше срещал в живота си. Макар и по-слаби, жените владееха прекрасно остриетата. Върховете на оръжията описваха красиви завършени фигури. Това беше умение достойно за майстори на оръжията. Кой ги беше научил на този танц? Колко време им е било нужно, за да постигнат това съвършенство? Насладата за окото на еничара беше двойна! Майсторство при въртене на оръжие и красотата на танца в едно! Това беше съвършенство! Най-красивите жени и в същото време допирът до студения метал! Огън и метал! Красота и изящество, съчетани с умение и сила! Ибрахим постави дланите на ръцете си под главата си и продължи да гледа като омагьосан. Това беше най-висшият миг на наслада, който беше изпитвал. Знаеше, че никоя кючекиня не може да го възбуди толкова много. За миг изпита усещането, че е сред своите еничари и в същото време пред него бяха най-красивите жени в света. И това не беше само танц, това беше изкуство от най-висш порядък. Може би нямаше на света друг човек, който да може да оцени толкова добре такъв един танц. Ибрахим беше сигурен, че двете жени наистина са опасни с оръжията, които държаха. Пред него стояха истински воини, той го призна, колкото и да му беше трудно.
Еничарът гледаше жените и с времето забрави за това, че тази опасност може да се обърне срещу него. Изпита истински възторг и възхищение от танца им. И когато заключителните удари на барабаните и подрънкването на струните на саза започнаха да заглъхват, те се оказаха заглушени от възторжените ръкопляскания на Ибрахим. Той се опита да изрази възхищението си от това изпълнение, едната жена се поклони с дълбоко темане и така, вървейки назад, излезе през вратата. Другата жена, която беше "въоръжена" със зулфикр, когато се приближи, с пренебрежение каза:
– Това беше демонстрация по-скоро на ловкост и координация, бей ага, и няма нищо общо с изкуството! Почакайте да видите следващия танц! – след тези думи жената също излезе заднишком.
Ибрахим остана в леглото и си мислеше за танца на жените. Какво ли още го очакваше? После си спомни за това как първата танцьорка беше поздравила и се сети, че това сигурно не е била Божура, както си беше мислил през цялото време. Ако не беше Божура, коя беше тогава? И ако двете жени танцуваха пред него, кой тогава свиреше на барабана и саза? Докато мислеше за това, вратата отново се отвори и в средата на стаята застана Ирис, облечена с нов костюм. Върху голото си тяло беше облякла тънка, полупрозрачна роба от бяла коприна, с широки ръкави, които достигаха чак до пода. Дрехата беше ушита от най-скъпи платове. За него нямаше съмнение, че тази дреха е дошла от султанските покои. Около кръста жената беше завързала широк, зелен, копринен пояс, чиито ресни се спускаха около кръста ѝ. Ирис раздвижи ръкавите си и тайнствена флейта засвири някъде отдалеч, тайнствено, протяжно и с неземна мелодия. Този звук идваше от някакво далечно, загадъчно и божественокрасиво място. Такава беше и музиката.
Ирис бавно вдигна ръце над главата си. Ходилата ѝ стояха като заковани за пода и не помръдваха, но бедрата и ханшът ѝ започнаха да се полюляват в такт с музиката. Тънките, ефирни шалвари и робата подчертаваха красотата и зрелостта на тялото ѝ. Те подсилваха движенията на танца. Ибрахим си помисли, че никога досега не е виждал толкова изваяни до съвършенство женски форми.
Скоро освен флейтата отнякъде се дочу далечният кънтеж на тъпан. Този звук беше като заглъхващ тътен на гръмотевица. Танцьорката посегна към раменете си и свали един дълъг ефирен воал. Тя го държеше между дългите си тънки пръсти и като разтвори ръце, накара ефирната коприна да затрепти върху нея, а горната част на тялото ѝ се залюля напред-назад. Гърдите ѝ също танцуваха в такт с тялото и извиващия ѝ се ханш. Раменете ѝ сякаш искаха да докоснат гърдите ѝ, но белите като гълъбички гърди пърхаха и като че ли бягаха от тях. Скоро Ирис раздвижи и коленете си. Вълнообразното полюшване обхвана цялото ѝ тяло и достигна до пищния ѝ бюст, но тя все още не беше помръднала от мястото си и ходилата ѝ се намираха все там, "залепнали" за пода.