Ибрахим никога не беше виждал толкова обаятелен и въздействащ танц. Воалът, който жената държеше между изящните си пръсти, беше открил лицето ѝ. С този жест тя като че ли му се беше разкрила и го беше допуснала до себе си. Сега той гледаше гордото лице на танцьорката и сведеният ѝ поглед подчертаваше още по-ярко сластните движения на крехкото ѝ тяло. Макар и слабо, то беше силно и гъвкаво и сякаш беше въплътило в себе си огъня на изгаряща страст. Изведнъж, с едно само движение, роклята се смъкна от раменете ѝ и откри изящно закръглените и голи гърди. Ибрахим се учуди, защото се беше загледал в танца и полюшващите движения и изведнъж голотата на жената го изненада. Това беше най-красивата и приятна изненада и тя също спомогна за огъня, който се разгоря в него.
Еничарът усети завладяващата притегателна сила, която тази жена излъчваше. Женствеността и зрелостта, съчетани с невинността и чистотата, го караха да копнее за нея. Той я желаеше, макар сам да не знаеше какво точно иска от нея. Искаше я с такава пламенна страст, че сам се уплаши от огъня, който се бе разгорял в гърдите му. Опасяваше се да не нарани жената и да не я изгори с огъня на страстта си.
Постепенно музиката ставаше все по-тиха. Тя премина в нежна, почти шептяща мелодия. Сега Ирис се раздвижи и се завъртя в кръг, като стъпваше на нежните пръсти на краката си. Освен това тя се въртеше и около оста си, така че дългите ѝ ръкави и ресните на копринения шал, завързан на кръста ѝ, кръжаха около нея. Ритъмът се ускори и тя започна да се върти все по-бързо и по-бързо, докато чевръстите ѝ нежни крачета, с малки и изящни пръстчета, красиво изписани с къна, сякаш вече не докосваха пода. Изглеждаше все едно жената е попаднала в някаква вихрушка и тя я повдига над земята. Все едно летеше и се движеше между пухкави облаци, образувани от зеления ѝ шал и разветите бели ръкави.
Изведнъж се чу нещо като оглушителен шум от удар на гонг. Еничарът не можеше да разбере дали беше гонг, или тъпанът, но с това музиката секна. Ирис застана неподвижно, все още на пръсти, с вдигната брадичка, одухотворено, красиво, бяло лице, със зачервени от танца страни. Ръцете, с преплетени пръсти, бяха вдигнати над главата ѝ. Тя бе застинала като каменна скулптура. Само по надигането на голите ѝ гърди личеше, че диша и е жива. Ибрахим също беше застинал. Не знаеше как да реагира и какво да направи. Искаше да задържи този миг и той никога да не свършва. Това, разбира се, не можеше да стане.
Ирис отпусна ръце, загърна раменете си с воала и свенливо се поклони на Ибрахим. Еничарът се чувстваше като султан, беше доживял да открие пълното щастие. Чувстваше се обичан от тази чудна жена. Беше истински късметлия. Сладостно блаженство се разливаше из тялото му.
Цялата зима Ибрахим и Ирис живяха като мъж и жена. Еничарът богоговееше пред бившата султанска ханъма и я обожаваше. Беше наистина влюбен и то с онази зрялост, която никога досега не бе чувствал. Той разбра много от тайните на жената, на всички султански ханъми и на самия султански харем. Сигурно никой друг външен човек не знаеше толкова много за покоите на султана, колкото Ибрахим. Тайната, че Ирис винаги миришеше на рози, се състоеше в това, че тя купуваше розова вода и всеки ден пиеше по малко. Тя твърдеше, че освен за аромат прави това и за здраве. Така Ирис не се обливаше с парфюми, както правеха жените в харемите, а миризмата се излъчваше от нея и около нея. Това беше фина, деликатна и ненатрапчива миризма. Този нежен аромат се носеше винаги като облак около нея. Когато жените се поливат с парфюм, миризмата на благовонието се смесва с тази на потта и понякога това е доста неприятно. А като пиеше розовата вода, Ирис излъчваше аромата от цялото си тяло и дори с потта си. Така лошата миризма изчезваше и дори потта ѝ миришеше на роза. А когато тя сложеше и лек парфюм, ефектът беше наистина зашеметяващ. А тя правеше парфюмите си сама, научена от най-добрите парфюмеристи на харема. В тях тя съчетаваше мирисите на жасмин, тамян, зюмбюл и момина сълза. Само тя знаеше от кое и по колко слага, но когато Ибрахим я помиришеше и тя ухаеше по този начин, всеки път имаше желание да се уединят.
Понякога го обземаха мрачни мисли. Ибрахим се питаше какво беше накарало Ирис да бъде с него. Дали тя търсеше само сигурност, или наистина го обичаше? Той обаче бързо отпъждаше тези мисли и се наслаждаваше на това, което му се случваше. Беше твърде стар, какво значение имаше всичко това, беше щастлив и спокоен. За него това беше най-важното.