Наблюденията и животът на Ибрахим на уличка "Ал Медак" продължиха повече от година. Добре че беше взел доста злато със себе си. Тук в Александрия изкушенията бяха много, но еничарът живееше скромно и не даваше пари за нищо друго освен за храна и спане. Най-много да купи някакъв лист хартия или перо. От ден на ден записките му набъбваха все повече и повече. Вече беше видял и проследил целия цикъл по отглеждането на ориза, но за всеки случай остана още, за да застъпи наблюденията си и да се убеди, че няма нито една тайна в отглеждането на ориза, останала скрита за него. Все по-отчетливо усещаше, че времето му тук – на уличката "Ал Медак", изтича. Не знаеше какво си мислят съседите му, но това не го и интересуваше. Важното бе, че се чувства сигурен и че никой не го пита за нищо. Хората сигурно го вземаха за някакъв странник, който има някаква си негова търговия или задача, или е шпионин. Явно това не ги интересуваше, важното беше, че имаше злато и всеки път ги черпеше, печелейки по този начин техните симпатии и мълчание.
Ибрахим се разбираше много добре и с бабата, при която живееше. Тя беше добра жена, макар да приличаше на плашило. С тъмна кожа, голям, дълъг и гърбав нос, подобен на клюн, с голяма брадавица на него. Въпреки че изглеждаше така, тя беше добра жена. Тя беше доволна, че Ибрахим остана да живее при нея повече от година. Срещу малко пари тя му готвеше и се грижеше за него. Ибрахим отдавна вече носеше бурнус, така че да не се различава от останалите египтяни.
Един ден, когато Ибрахим беше тръгнал да се прибира в стаичката си, мина през един пазар и купи една торба със специален ориз. Това беше така нареченият "черен ориз" (кара риз). Той беше най-издръжлив и здрав и еничарът беше чувал, че може да се сее и вирее навсякъде – дори на места, на които другият ориз се отглежда много по-трудно. Именно този сорт търсеше Ибрахим. Той купи торбата с арпа (арпа – нелющен ориз годен и за сеене), преметна я през рамо и продължи да обикаля пазара. Обикаляше внимателно и бавно. Най-накрая избра една сергия и започна дълги преговори с продавача. Последният му направи голяма отстъпка и Ибрахим купи от него дванадесет гъски. Птиците бяха огромни, много добре угоени. Купи ги живи и подкара цялото стадо. Ако някой го следеше, би помислил, че мъжът пазарува за голямо стопанство или угощение. В този момент Ибрахим взе решение и вместо към уличка "Ал Медак", тръгна към пристанището. От повече от година не беше стъпвал в тази част на града. Когато пристигна, попита за кораб, който утре ще отпътува. Искаше по най-бързия начин да стигне до европейската част на Империята на падишаха. Трябваше да отиде до Гърция или Истанбул, вместо това намери кораб, който можеше да го пренесе чак до Бургас в България. Това много му хареса и той се уговори с капитана, като му даде капаро за пътуването. Помоли да качат на борда на кораба и стоката. След като огледа гъските, капитанът се съгласи. Всичко мина спокойно. Корабът щеше да потегли в ранната утрин на другия ден, което го устройваше. Капитанът обаче се изненада, когато Ибрахим не качи гъските на борда на кораба, а тръгна да ги връща обратно. Това го накара да се усмихне. Явно мъжът му нямаше доверие и го беше страх да не замине и да отнесе гъските. Именно това го накара да се усмихне, явно мъжът беше дребнав и страхлив.