Преди да се прибере в стаята си, Ибрахим спря и бавно огледа уличката "Ал Медак" и плоските покриви на съседните къщи. Гледаше как хората се хранят, полегнали правят мохабет или вършат най-обикновени ежедневни неща и мислено се сбогува с тях. Той вече познаваше по име повечето от тях. Тези хора, с простия си и безхитростен живот, щяха да му липсват. Дори за миг си помисли, че иска тук да завърши дните на земния си живот. Дори и сам тук никога нямаше да се чувства самотен. Прибра се в стаята си. Гъските едва се бяха качили по стълбите. Невъобразимият шум, който вдигаха, привлече вниманието на живеещите в къщата. Ибрахим искаше сам да ги прибере в стаята си, защото не желаеше никой да знае къде точно живее. Знаеше, че му остава много малко до изпълнението на плана и не искаше да се проваля накрая. Беше се е разкрил много на пазара, а после и на пристанището, но не беше имал друг избор. Сега трябваше да бъде бърз, точен и тих.
Ибрахим извика стопанката, за да ѝ каже, че на сутринта си тръгва, а после тя му помогна да вкарат гъските в стаята му. Отначало тя не искаше и да чуе, но после с неохота се съгласи. След това двамата вечеряха обилно и си легнаха. През нощта Ибрахим чуваше от съседната стая, как дори насън, когато се обръщаше, тя кълнеше гъските и проклинаше добрината и доверието си, които я бяха поставили в тази ситуация. Ибрахим почти не спа, защото гъските бяха неспокойни и ако една просъскаше, съскаха всичките. Беше чувал, че в миналото римляните са ги използвали, както днес се използваха кучета, и че дори при едно вестготско или галско нападение гъските бяха спасили Рим. Сега Ибрахим разбра как е станало това. За съжаление това сигурно разбраха и всички хора, които живееха на уличката. Тези проклети животни цяла нощ не спряха да съскат и дори се спускаха да хапят Ибрахим, който се опитваше да ги накара да мълчат.
Старият еничар едва дочака заранта. Беше държал гъските гладни и когато стана, изсипа арпата от торбата, която беше купил предния ден. Гъските лакомо се нахвърлиха върху небеления ориз. Те гълтаха направо, без да стриват зърната. Скоро се наядоха и гушите им тежко увиснаха. И в този момент за изумление на старата жена, която с любопитство наблюдаваше всичко, видя как Ибрахим хвана една гъска, отвори човката ѝ и започна да тъпче дългата ѝ шия с арпа. Жената беше потресена. Такова нещо никога не беше виждала. Гъската се опитваше да се отскубне и явно не искаше това, което Ибрахим правеше, но той стискаше шията ѝ и продължаваше да я тъпче. По някое време помоли жената да му помогне като държи гъската. Те така натъпкаха гушата ѝ, че гъската изглеждаше страшно. Животното явно се мъчеше. Жената беше сигурна, че тя в най-скоро време ще умре, но това не се случи. В този момент Ибрахим с едно движение само отсече главата ѝ. Животното падна и започна да пърха. Навсякъде се разпръска кръв. Жената се опита да спре умиращото животно, за да не изцапа всичко наоколо. След това Ибрахим повтори това с всяка гъска. Скоро една дузина гъски бяха поставени на земята, всички те бяха нагушени с арпа от кара риз. Ибрахим правеше това, за да запази ориза. Веднага след като гъската се нагушеше, трябваше да се убие, за да не смеле ориза в гушата си. Така той щеше да бъде много добре запазен и в същото време скрит.
На пристанището в Александрия Ибрахим беше проверен дали не носи ориз или някакви други забранени стоки, но нищо не беше открито. Пътуването продължи повече от месец. По някое време еничарът съжали. Корабът сновеше от остров на остров, от пристанищата на Анадола до Гръцките. Мина през Кипър, Крит, Атина, Бурса, Солун. В Солун Ибрахим поиска да слезе, но не можеше, защото това щеше да събуди подозрението на турците. Така една сутрин корабът навлезе в Истанбул. Ибрахим гледаше града, изправен на мостика. Топкапъ сарай и Златния рог изплуваха от мъглата от лявата му страна. Срещаха кораби и много лодки. Когато се изравниха с Кулата на принцесата, към кораба се приближиха лодки с войници, които отново провериха товара. Те търсеха оръжие и забранени стоки. Ибрахим изтръпна като гледаше как аскерите оглеждат гъските му, които бяха започнали леко да понамирисват от жегата. Проверяващите запушиха носовете си, показвайки, че гъските са развалени. Капитанът също му беше направил забележка, че гъските се развалят и започват да миришат. Сега обаче всичко се размина, проверяващите слязоха от кораба и той продължи по своя път. С една лодка Хъкъ беше доведел Арабкан на борда. По специален човек, който бе слязъл по-рано, Ибрахим беше предупредил Хъкъ точно кога ще мине и с кой кораб. Двамата се сбогуваха и кафеджията слезе обратно на брега.