Не по-малко странно било поведението на султана в държавните дела. За близо трите години, през които бил начело на Империята, единствената му дейност била да сменя често Великите везири, които после екзекутирал. Последният на този пост бил Коджа Рагъб паша, който обаче проявил таланта си на държавник при следващия султан Мустафа III. Всъщност по времето на Осман III не се случило нищо съществено. След подписването на договора с Русия от 1739 година и с Иран от 1746 година, започнал период на мир, който продължил през цялото му царуване. Единственото значимо събитие е откриването на монументалния мюсюлмански храм "Нури османийе", чието строителство започва по времето на предшественика му Махмуд I. Султанът умира след кратко боледуване на 30 октомври 1757 година.
Идването на власт на Мустафа III било посрещнато от всички с надежда и въодушевление. Роден и израсъл в ярката и жизнерадостна "Епоха на лалето", Мустафа III следил отблизо управлението на своя баща Ахмед III и на Великия везир Невшехирли Дамат Ибрахим Паша. След въстанието на Патрона Халил и детронирането на баща му, принцът бил поставен в изолация и прекарал 27 години без връзка с външния свят. Въпреки това Мустафа притежавал трезв поглед и усет за ръководене. За разлика от Осман, той използвал това време, за да се ограмоти, да изгради вкус към изкуствата и да се усъвършенства.
Когато се качил на престола, Мустафа III бил на 40 години и имал намерение сериозно да се заеме с държавните дела. Той оставил на поста заварения Велик везир Коджа Рагъб паша, който при новия владетел се проявил като един от най-забележителните държавници. Султанът, както и Великият везир, бил привърженик на мира в международните отношения. Така усилията на Рагъб паша били насочени към сключване на редица търговски споразумения със западноевропейските държави – Дания, Неапол, Франция и Англия. Той бил първият Велик везир, подписал договор за приятелство с Иран. Установил добри отношения дори с традиционните османски противници Австрия и Русия.
Като владетел с широки възгледи и реформаторска нагласа, Мустафа III следил отблизо нововъведенията в европейското военно дело. Той отчел, че османските въоръжени сили се нуждаят от сериозно обновление. В същото време Франция, която виждала в Османската империя преграда пред руската експанзия към топлите морета, предлагала услугите си за техническо усъвършенстване на османската армия. По съвет на френския посланик Вержен, Мустафа III приел на служба барон дьо Тот. Унгарец на френска служба, той живеел в Истанбул и се заел с обновлението на османския арсенал. Барон дьо Тот въвел нови технологии в артилерията. Под негово ръководство се създала леярна за оръдия, започнало и строителството на нови кораби. Султанът бил въодушевен от промените, лично наблюдавал отливането на новите оръдия и участвал в обучението на артилеристите. Към края на управлението на Мустафа III в Истанбул било открито висше военно-морско инженерно училище.
В същата тази 1760 година в Америка излязла книгата на Бенджамин Франклин "Равносметка за успеха на ваксинирането от едра шарка в Англия и Америка", но никой не знаел, че всичко записано в нея дошло от Истанбул и основен принос за написването ѝ имал Ибрахим Селяхаддин.