Светът все още беше жив, но за дервиша Риз баба всичко отдавна бе застинало и замряло. Той бе изпепелил сърцето си и живееше в една пещера, която се намираше в близост до Араповския манастир. Наричаха я Дяволската дупка. Отначало монасите от манастира много се чудели кой е той. Най-близкото мохамеданско село бе Мулдава и те се чудели откъде се е взел по техните земи този аскет. Всички в околността скоро научили, че е мъдър човек Риз баба и светец. Наричали го Риз баба (Оризовия учител), защото се знаело, че аскетът се хранил само с една шепичка варен ориз на ден и никакво месо, вино и друга храна не приемал. Мъдри съвети даваше Риз баба и скоро при него започнаха да се стичат хора от всички съседни села, независимо християни, евреи или мюсюлмани. Всички искаха да чуят добра дума от дервиша и да получат благословията му. Дори араповските монаси понякога ходеха да послушат мъдреца и виждаха колко умен е той, и мъдрост се лееше от устата му. А Риз баба знаеше всички религии и можеше да говори по всички въпроси, но не винаги го правеше. Не обичаше много хора да се скупчват при него. Говореше рядко и мнозина се връщаха разочаровани, без въобще да са успели да го зърнат.
Понякога Риз баба поглеждаше към Араповския манастир, а после веднага отпращаше гореща молитва към Аллах, да му прости това, което бе извършил в онази нощ в манастира. И гузна съвест го преследваше постоянно и не му даваше покой. "Чужда воля изпълнявах, Боже, и не всичко сам разбирах, а и още не го разбирам!" – мълвеше той.
С времето Ибрахим разбра, че изгарянето на скрипторията и събитията след това му бяха послужили като очистителен катарзис, който преживя. С пожара в манастира за Ибрахим бе преминал един период, в който той бе подвластен на книгите и авторитетите. Вече не искаше да получава чужди знания, а да изгради свои собствени. След това престана да вижда света с очите на другите хора. Беше взел със себе си китабите от раклата в хана, но нито веднъж не ги отгърна и не четеше от тях. Той, Риз баба, беше уникално същество, такъв беше и всеки човек. Най-важното нещо за всеки човек бе да разбере, че сам може да разбере света най-добре за себе си и никакъв учен или философ не може да ти каже как да живееш и да ти обясни какво се случва с теб, ако ти сам не го разбереш. Всеки човек трябва да осъзнае, че това, което живее, е неговият живот и от него зависи как да го живее, а това да следваш даден авторитет е само крачка от пътя, но скоро всеки трябва да проходи със собствените си крака. И най-важното е да открие кой е и да бъде себе си. Сега Риз баба беше започнал да мисли със собствената си глава и чак сега осъзна стойността на живота си. Когато се отдели в пещерата, той измина един път към себе си и започна да се вижда като друг човек. Той вече не се виждаше през очите на майка си, брат си, дядо си или баща си, или на другите хора, които беше срещал през живота си –
Неджиб ага, Явуз Чилик, Али Мюзекки или дори Ирис. Той беше себе си и вече не се интересуваше как ще го наричат. Сега всичките му имена, които цял живот се бе опитал да изпълни със съдържание, му се струваха далечни, все едно не се отнасяха за него. Хората, които идваха да поговорят с него, го нарекоха Риз баба и той нямаше нищо против, макар да нямаше никакво съответствие между него и името му. Каква беше тогава разликата как ще го наричат?
Съвсем случайно Ибрахим беше решил да се оттегли в пещерата, в която преди много години се бе лутал. Когато влезе в нея, той си спомни онзи ден преди толкова много години, когато бе скочил в Дяволското пръскало, а след това по дупката беше попаднал в тази пещера. Пещерата се казваше Дяволската дупка. Легендата разказваше, че най-дълбоките ѝ разклонения стигат чак до недра на земята, до самата преизподня. Смяташе се, че в дъното ѝ им"а река, която отвежда водите си в света на мъртвите. Ибрахим знаеше това, защото сам беше влачен от тъмните води на тази река.
Всъщност това бе една от пещерите на Вълчан войвода. След като живя повече от 10 години в пещерата, един ден той случайно откри един камък, върху който имаше изсечен вълк. Когато го премести, водата, която течеше в най-дълбоките недра на пещерата, изтече нанякъде и се отвори таен вход, който през цялото време се бе намирал под водата. Ибрахим влезе вътре и попадна в пещерата на Аладин. Тъй като не се нуждаеше от съкровища и пари, Ибрахим отново премести камъка, така че водата заля входа.
Чак след като намери съкровището, Ибрахим се сети, че пещерата е била свърталище на Вълчан войвода. Освен това бе нормално да е била тайно убежище на Вълчан. Сигурно това бе най-голямата пещера в равнината, намираше се близо до Араповския манастир и на равно разстояние от Козбунар и Станимака – точно между къщите близнаци и Родопа планина. Така че, ако Вълчан се е нуждаел от убежище или съкровищница в равнината, най-нормалното е било да избере Дяволската дупка. Тя бе с много добре прикрит вход. Самият Ибрахим доста трудно откри входа ѝ, преди да се засели там.