— Не. Трябваше да вървиш. Така трябваше да бъде. Нито за миг не съжалявам за решението си, ти също не бива да го правиш.
Миранда пристъпи и го прегърна. Дийкън стори същото. Останаха притиснати в продължение на един дълъг момент, докато накрая се разделиха. Задачата им не можеше да чака.
— Можеш ли да излекуваш ръката си? — попита тя.
— Със сигурност не и по същия начин, по който е била изменена. Както можеш да си представиш, същината на магията на хаоса е да бъде непредсказуема. Много е вероятно да съществува лек, но засега ще трябва да се задоволя с нещо временно — рече той, бъркайки в торбата. — Друго заклинание ще свърши работа. Просто ми трябва нещо… което да не се налага да държа непрекъснато или да забравя да взема.
— Момент… май е време да изпитам новия си кристал — рече Миранда.
Девойката взе една стрела от колчана на гърба си. Изваждайки кинжал, отряза наконечника й. Издигна жезъла си и пусна връхчето на стрелата. То увисна във въздуха, непоискало никакво усилие от нейна страна. Възползвайки се от наученото в родното място на Дийкън, Миранда бързо повиши температурата на късчето, докато пред нея не остана да виси нажежена до бяло течност. Още няколко мисли оформиха пръстен, който бе покрит с украса. Ненужният метал бе оформен във втори, по-деликатен пръстен. Последна мисъл охлади двата пръстена и ги постави в ръката й.
— Брилянтно. И майсторски изработено — рече Дийкън, възхищавайки се на връченото. — Достойно е за използване като тест в Ентуел. От теб би излязъл прекрасен учител.
— Достатъчно ли е? Ще задържи ли заклинанието?
— Нормален наконечник не би бил достатъчен, но ентуелският ще свърши работа.
Дийкън се замисли за миг, преди да вложи нужната магия в пръстена. Нахлузи го на пръста си и бавно пренесе кристала в другата ръка. Дори и без влиянието на камъка, ръката не се промени. Двамата въздъхнаха облекчено. Миранда понечи да си нахлузи своя пръстен.
— Не. Почакай за миг — рече младежът, вземайки го от нея. — Ти ми даде подарък. Най-малкото бих могъл да ти върна жеста.
Направи ново заклинание, след което пое ръката й в своята. Постави бижуто върху пръста й с цялото уважение и почит, които се изискваха от подобно действие.
— Готово. Древно защитно заклинание, едно от най-значимите в историята на Ентуел. Същото заклинание е красяло огърлица около шията на Азриел, когато е открила родното ми място. Нека ти донесе същото щастие и късмет като на нея.
Когато най-накрая поеха отново на път, не бяха чувствали такова въодушевление от години. Студът внезапно бе изчезнал. Чернотата на нощта вече не беше потискаща. Пейзажът бе все така леден и суров както преди минути, но не биха го заменили за никое друго място. Разговаряха с лекота, сякаш месеците раздяла изобщо не бяха протичали.
Дийкън беше изпълнен с удивление, предизвикано от първите му стъпки в този обширен, изцяло нов за него свят. Захласваше се по мащабността и изолираността на всичко заобикалящо го. С голямо нетърпение очакваше пристигането в града.
На моменти се консултираха с картата, но не за да открият пътя си. Погледът, хвърлен от Миранда, бе напълно достатъчен, за да възстанови отработения й усет за посока. Не градовете върху картата привличаха вниманието им, а останалите маркировки. Дийкън разглеждаше формите и символите с възхита. Истинска рядкост бе да попадне на език, който не познаваше. Със същата азбука бяха изписани книгите и бележките от кабинета на Димънт, на моменти примесени с познати думи и изрази. Младежът стремглаво се зае да разшифрова руните.
— Структурата им се отличава фундаментално от всеки език, с който съм запознат — рече той. Във въздуха пред него бе разпръсната купчина различни бележки и книги, а картата плуваше в средата. — Използват се за наименуване на места, терминология, магии… Да. Това несъмнено е заклинание. Смятам, че именно това е главното предназначение на тези символи. Забележително… език, предназначен първо за заклинания и едва след това за комуникация.
— Как е възможно? — поинтересува се Миранда.
— Тези руни притежават мистична сила, която не може да бъде сбъркана. А останалите са различни. Слаби… сякаш… сякаш това не е един език, а няколко. Пет… дузина… повече. Смесица от различни езици, никой от които не ми е познат. Какво знаем за тези д’карони?