Айви се намръщи и отново си повтори думите. Ако разговаряше с друг, щеше да попита какво точно означава „експеримент по градивна страхливост“, но на Етер нямаше да предостави удоволствието.
— Искаш да кажеш, когато паднах от небето! — триумфално викна тя след малко.
— Да.
— О, да, явно е свършило работа. Радвам се, че тя ми позволи да го сторя, но… не мисля, че бих го направила отново — с потръпване изрече Айви.
Настъпи мълчание. Айви отново се огледа, спирайки взор върху езерото, докато същевременно си дояждаше. Помнеше, че го е видяла по време на падането си. Ужасяващата вероятност да приключи живота си сред ледени води бе запечатала образа в съзнанието й. Сега го наблюдаваше от земята и не можеше да се отърси от впечатлението, че нещо липсва.
— Нямаше ли едно малко островче в средата? — запита накрая тя.
— Нещо подобно. Появата на Миранда го разруши — обясни метаморфът.
— Наистина? Май разрушихме всички места, в които сме били задържани! — каза малтропът с оттенък на гордост.
— Ако на думите на Миранда може да се вярва, арената още е била цяла при бягството й — поправи я Етер.
— Да… но пак е била близо. По-късно може да се върнем там — изчурулика весело Айви, докато се раздвижваше енергично. — Развълнувана съм. Искам да тръгваме! Следва Дийкън или Лейн! Колко дълго спят?
— Достатъчно дълго — реши формолеещата. Самоубеди се, че изпитваната настойчивост се дължи на желанието й да не губят повече време. Фактът, че не чувстваше нужда от бързане, преди споменаването на Лейн, в никакъв случай не бе свързан.
Метаморфът измарширува до спящия дракон.
— Събуди се, животно! — заяви тя. Гласът й бе достатъчно силен, за да изглежда като заповед.
Очите на Мин сънено се отвориха, фокусирайки се върху Етер и присвивайки се до гневни цепки. Миранда се размърда и започна да се измъква от драконовата постеля.
— Тя си има име, Етер — смъмри я девойката.
Излази изпод врата на Мин и затърси жезъла си. Небето просветляваше.
— Не можем да пътуваме денем, ще бъдем видени — продължи Миранда, сподавяйки една прозявка.
— След като вече не си ограничена единствено до движение по земята, винаги ще разполагаме с прикритие — изтъкна Етер, махвайки с ръка към облаците.
— Е, Мин, готова ли си? — попита момичето.
Огромният звяр скочи на крака и разпери криле. Щом Миранда и Айви се покатериха на врата й, Мин се издигна във въздуха. Миг по-късно и вихрената форма на Етер зафуча край тях. Драконът напрягаше мощно криле, издигайки се все по-високо и по-високо в не дотам деликатен опит да надмине противницата си. Айви се вкопчи здраво и стисна очи.
— Мислех, че ти харесва да гледаш към земята — отбеляза Миранда.
— Така е. Харесва ми как изглежда отблизо и как изглежда отвисоко. Прехода не харесвам — обясни треперливо малтропът.
Изплашеното създание не отвори очи, докато не усети познатата влажна хладина на облаците. Когато се издигнаха над тях, Айви отправи благодарности към небето, към което се бяха доближили. То се извисяваше над тях като гоблен, зараждайки се в звездносин оттенък, който постепенно преливаше във виолетово и мораво, сетне към червено, оранжево, розово, жълто и синьо. Перушинестите върхове на облаците бяха обагрени в огненожълто и ослепително злато. А слънцето… по-ярко и величествено нямаше как да бъде. Озлобеният хап на вятъра бе облекчен от топлите лъчи, които падаха отгоре им, без да бъдат просмуквани от мрачния облачен килим.
Само Етер не изглеждаше погълната от разкриващото се пред тях. Погледна към спътниците си с леко раздразнение, а накрая прекъсна транса им.
— Мога ли да попитам защо избра да се отправиш в тази посока? — запита метаморфът.
— Още не съм направила опит да намеря Лейн или Дийкън. Незабавно ще се заема — каза Миранда, осъзнавайки пропуска си.
— Не е нужно. Лейн се намира натам — посочи вихрената форма.
— Откъде… — поде девойката, замлъквайки при осъзнаването на отговора.
Вече го усещаше, дори и без да напряга ума си в дирене.
— Вече не го крият — заяви Миранда с притеснен глас.
— И това е лошо? — объркано попита Айви.
— Означава, че искат да го намерим. Означава, че е примамка — мрачно отвърна момичето.
— О! — рече женският малтроп. — Е, какво ще правим тогава? Ще потърсим Дийкън? Ще се опитаме да намерим помощ?