Първите снежинки на бурята се понесоха към земята и групата се насочи към недалечния град. Стояща край портите фигура изчезна вътре и се появи отново, яхнала кон. Отправи се в галоп към тях, спирайки единствено когато по заповед на Кая бяха наизвадени лъкове и стрели, насочени към ездача. Мълчаливо се взираше във въстаниците. Водачката отвърна на преценяващия му поглед. Имаше странно облекло — вездесъщото сиво наметало бе заменено с дълъг плащ за езда, а около лицето си бе омотал шал. Конят му не беше земеделско животно, а чистокръвен. Създаваше впечатление за богатство и привилегированост, като се изключи това, че се намираше в полето сред бързо усилваща се виелица. Конят му бе натоварен с няколко вързопа.
— Подроние! — изрече ездачът, издигайки ръка в специфичен жест, очевидно за да покаже, че е съюзник.
— Така ли? — с раздразнено разпознаване изрече Кая. — Не помня да съм те приемала.
— Познавам този глас — каза Дийкън, вдигайки кристала си. — Това е Дезмър. Той е предател.
— Невъзможно, Дезмър не може да бъде предател. Предателят трябва да притежава известна лоялност, която да предаде — или в най-лошия случай известни принципи. Имала съм си работа с него и преди, нищо от това не се отнася за него — рече Кая, давайки знак лъковете да бъдат свалени.
— Не, не разбираш, той помогна на д’кароните да ни заловят — трескаво изрече Дийкън.
— Д’кароните? — попита Тус.
— Най-голямата измет на Съглашенската армия — разясни Дийкън.
Лицето на Кая стана сурово и тя направи знак оръжията отново да бъдат издигнати.
— Боя се, че това съдружие приключи — небрежно отбеляза Дезмър, скачайки на земята. — И бих желал да изтъкна, че съм изключително лоялен. Просто въпросната лоялност е насочена към самия мен. Що се отнася до принципите ми, след миг ще ги наруша.
— О? — каза Кая.
Дезмър свали един от вързопите и бавно, за да не бъде изпонадупчен от войниците, разкопча ремъците и го разви. Върху плата, сякаш засияли със собствена светлина, стояха оръжия от всякакъв тип и размер. Къси мечове, дълги мечове, брадвици, големи бойни брадви, кинжали, ножове и форми с прекалена уникалност, за да бъдат наименувани. Всяко представляваше произведение на изкуството, гравирано с мистични символи, които изглеждаха безсмислени за всички, освен за Дезмър и Дийкън.
— Вземете ги — с болка в гласа каза полулефът.
— Това са твоите творения. Доколкото зная, в света има само две същества, които считаш за достойни да ги употребяват — рече Кая, хвърляйки на оръжията гладен поглед.
— Да… И Съглашението счете за нужно да унищожи едното от тях. Предлагам ви ги, за да не стана свидетел на края и на другото. Както и за да изпитам малко от мъстта, която напоследък изглежда е популярна — отвърна Дезмър. — Взимайте. За всеки ще се намери по едно. Ще ви се сторят небалансирани, проектирал съм ги за Червената сянка.
Кая грабна оръжие, доближаващо се по големина и форма на досегашното й.
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Изглеждат ми съвършени — радостно изрече тя, разсичайки въздуха и усмихвайки се широко, доволна от звука на новото острие.
— В сравнение с използваните от вас реликви, несъмнено ще ви се сторят такива — отвърна белокосият.
Останалите алчно започнаха да се въоръжават. Дезмър придърпа Дийкън настрана.
— Тях може и да купиш с оръжия, но аз далеч не… — поде сивият маг.
— Да. Здравословно подозрение. Похвално. Но не разполагам с време за него — отбеляза полуелфът, бутвайки изненадващо лек вързоп под мишницата му. — Не го отваряй, докато не ги намериш всичките. Всички Избрани, разбра ли? Вземи и това. Зная, че не би се заинтересувал от нещата, които изработвам, обаче успях да се сдобия с тези. Смятам, че в тези страници ще намериш полезни неща. Приятно четене.
Натъпкана куриерска чанта бе бутната в ръцете му. Дезмър се обърна и видя, че всички оръжия са обрани от постлания вързоп. Нави го обратно и се качи на коня си.
— Чакай! — викна Кая. — Как така ни откри? И откъде знаеше, че Дийкън ще е с нас?
— Мрежата ни от информатори до голяма степен се припокрива — обясни той, насочвайки животното си към полето. — О! И не свиквайте прекалено с тези оръжия. Ще си ги взема обратно, когато приключите.