Внезапно Мин спря. Пое дълбоко дъх през носа и се облиза. Миг по-късно затича с цялата бързина, която тесният проход позволяваше, крачките на метаморфа също се ускориха. Останалите също накараха изморените си тела да се отправят напред по-бързо. Когато отново настигнаха Мин, тя напразно драскаше с лапи по пода, опитвайки се да се провре през място, очевидно прекалено тясно за нея. Ноктите й раздираха дълбоко камъка, а стените се тресяха, но не успяваше да премине.
— Леко, Мин. Успокой се и ни пусни да минем. Ако Лейн е вътре, ще го намерим — рече Миранда.
Отворила широко влудени от отчаяние очи, драконът ги пропусна и умоляващо загледа как двете влизат в огромна кухина. Айви и Миранда бяха посрещнати от още по-нетърпима горещина. Парите бяха гъста мъгла, която обгаряше очите. Сияещи кристали обсипваха сводестия покрив, но малкото налична светлина идваше не от тях, а от аленото сияние на пода. Кръгъл улей излъчваше заплашително червено сияние, осветяващо каменната колона, която обграждаше. На нея, с крайници, слети със самия камък, стоеше Лейн.
Следите от мъчение бяха прекалено многобройни, за да бъдат преброени. Нямаше инч плът, който да не носи някакъв белег, рана или обгаряне. Кожата бе увиснала от изсъхнали, отслабени крайници. Дишаше, но много слабо, като това му действие бе придружено с болезнено хриптене. Етер вече бе скочила върху колоната и с лекота раздираше скалата. Още миг и краката му бяха свободни. Отслабената му фигура бе метната върху рамото й, след като и последните остатъци от камъка бяха внимателно разчупени около ръцете. Скочи обратно и го отпусна на земята. Айви и Миранда моментално дотърчаха до него.
— Работи бързо. Трябва да се махаме — каза Етер, подозрително оглеждайки сияещите над тях кристали. Един със син оттенък си спечели по-продължителен поглед.
— Той добре ли е? Ще се оправи ли? — отчаяно питаше Айви, погълната от син блясък.
— Успокой се. Ще сторя всичко по силите си — отвърна Миранда, с тревога оглеждайки огромната работа, която й предстои.
Лейн бе по-скоро мъртъв, отколкото жив. Фактът, че е бил освободен, едва сега достигаше до опустошения му разсъдък. Обгърнати от сива мъгла очи се опитваха да се фокусират върху размазаната форма, надвесила се над него, но напразно. Но ушите му бяха в добро състояние и с тяхна помощ разпозна гласовете. Разни мисли се тътреха бавно и смътно из инак острия му като бръснач ум. Чувстваше как бива третиран с магия. Рани се затваряха. Мъгла се разчистваше. Когато яснотата започна да се възвръща в съзнанието му, една настойчива, изгаряща мисъл прогони всички останали. Опита се да насочи очи към изхода, мъчейки се да вкара накъсан дъх в раздраните си дробове.
— Вървете — дрезгаво изрече той.
— Дойдохме да те спасим, Лейн, няма да си тръгнем без теб — отговори Миранда.
Лейн напрегна сили, поемайки още един дъх от отвратителния въздух.
— Б… Бягайте! — нареди той, стискайки наметалото на магьосницата.
Сякаш в отговор на вика му, откъм прохода се разнесе метално дрънчене, съпроводено с подновеното драскане на Мин. Стоящите по стените решетки отново се наместваха, като едва не задушиха дракона, все пак успяла да измъкне глава. Преди Миранда да понечи да издигне жезъла си, за да използва някакво противодействащо заклинание, една от дългите метални нишки се стрелна, избивайки оръжието от ръката й и увивайки се около тялото й, дърпайки я към стената. Още две решетки се понесоха към спътничките й. Една улови Айви за крака. Другата омота Етер, но миг по-късно се оказа увита около въздух, в какъвто Избраната се бе превърнала.
Метаморфът се стрелна към синьото сияние в тавана, точно когато то се отделяше и политаше към нея, оказвайки се проклетата алебарда, срещу която вече се бяха изправяли многократно. Кристалът я раздра болезнено, докато преминаваше през нея, но Етер се отърси от болката и се стрелна след него. Оръжието се бе хвърлило в ръката на Лейн. Моментално върху лицето му изникна отвратителен и твърде познат студен интелект.
Етер се опита да атакува, но Епидим се възползва от светкавичните рефлекси на Лейн, отклонявайки всички опити. Въздушната форма на метаморфа не бе особено подходяща за такава битка. Скоро се наложи да се отдръпне. Обладаният Лейн се огледа. Живата решетка стискаше здраво Миранда и почти бе успяла да я премаже. Малкото концентрация, която магьосницата успяваше да създаде, биваше насочена изцяло да удържа атаките на стоманеното пипало.