— Аха — Кая кимна.
— Мисля, че току-що казах това. Както и да е, осъзнах, че се движите прекалено бързо, за да ви достигна, а нещата излизаха извън контрол. Кая се оказа доста наблизо, така че потърсих помощта й.
— А за портала? — запита Миранда.
— О, да. Дезмър ни беше проследил и ни предостави оръжия, както и значителен обем литература относно д’каронските методи. Успях да извлека достатъчно подробности, позволяващи ми да манипулирам порталите им, след като бъдат отворени. Изглежда изходът не може да бъде местен. Очевидно целта по някакъв начин изисква активно поддържан фокус — добави той, поспирайки за миг. — Любопитно, че не последва изблик на енергия при затварянето на портала. Бележките указваха, че такъв ще последва. Може би репозиционирането на входната точка е изчерпало остатъчната енергия, а може би се е случил от другата страна поради…
— Да, стана ни ясно — намеси се Кая, прекъсвайки несъмнения лабиринт от неразбираеми термини и концепции, който вече знаеше, че щеше да последва.
— Откраднах портала им и го пренасочих да отвежда тук — разясни Дийкън.
— Занапред използвай подобни обяснения — рече водачката.
В далечината се разнесоха гръмовни стъпки. Мин нахлу в региона на сравнително спокойствие, поддържано от Дийкъновата магия. Бе покрита със сняг, а челюстите й бяха разтворени до разчекване около част от стадо елени — по-голямата част. Изсипа улова си край огъня и засипа всички наоколо със снега, който отръска от тялото си. Оплакванията на бунтовниците бяха бързо заглушени от гневния й поглед. Някои от по-храбрите войници понечиха да си вземат полагащия им се дял, но Мин не позволи, щракайки с челюсти към протегналите се ръце.
— Мин! Бъди мила! — рече Айви, приклякайки изпод ревнивото създание, за да си откъсне месо.
По настояване на Миранда Мин най-сетне отстъпи, но не и преди да задели значителна порция, която постави край Лейн. Сетне се отпусна на земята и мрачно загледа как останалата част от плячката бива разпределяна между войниците, същевременно наклаждащи друг, по-силен огън. Миранда приседна края нея. Драконът отпусна глава в скута й и разпери крило, с което покри Лейн.
— Много ти благодаря, Мин. Това беше много мило от твоя страна — похвали я девойката, докато галеше предания звяр по главата.
Кая се взираше удивено. Обърна се. На едно място хората й печаха месо, предоставено от дракон. Другаде пламъкът се оплака и се отдръпна, превръщайки се в жена. Около тях се виеше безмилостна буря, заобикаляйки ги усърдно. В ръба на това затишие лежеше чудовищната глава на драгойл, стисната в каменна ръка.
— Нещата поемат интересна насока — рече тя, бавно обмисляйки случилото се днес. — Част от мен се чувства, сякаш сме се забъркали в нещо, което далеч не е по силите ни. Другата част се опитва да измисли как да отнесем тази чудовищна глава като трофей. Това е нещо по-значимо от войната, нали? Това… това е пророчеството, ръката на съдбата. Какво друго би могло да събере заедно подобни създания? Разбира се, имате пълната ми подкрепа. Зовът бе отправен. Хората ми се събират близо до столицата. Ще ви помогнат с каквото могат.
Това ни оставя с двама магьосници, дракон, два малтропа, метаморф и няколко дузини войници, които да нападнат най-укрепения град на света, приютил генералите, безчислен запас от хората им, вероятно и жителите на самия град. Везните са наклонени — но въпросът е… в чия полза?
Когато храната бе приготвена, войници и Избрани пируваха. Беснеещият сняг постепенно утихна, след известно време Дийкъновият щит не беше нужен. Бунтовниците вече бяха свикнали с Избраните и в по-голяма степен подпийнали, така че биваха задавани въпроси и разказвани истории. Дийкън драскаше трескаво, за да ги запише. Само Етер и Мин се държаха настрана от любопитството на Подронието — двете се бяха настанили край Лейн и отвръщаха с мълчание на запитванията и погледите.
Слънцето вече се появяваше, а групата се оттегляше за почивка. Бунтовниците си разпределиха наличните палатки, докато накрая не остана само една.
— Взимай я с благословията ми — рече Кая, повдигайки тентата.
— Не бих могла. Твоя е и… — запротестира Миранда.
— Можем да спорим дълго, но те уверявам, че е загуба на време. Ще откриеш, че съм особено неотстъпчива — рече Кая с широка усмивка. — Пък и Тус вече се опита да даде своята палатка на Лейн, но драконът не позволи. Със сигурност не би искала и двамата да останем разочаровани.