Багу напрегнато кършеше пръсти и обмисляше думите му.
— Да. Ще усилим защитата. Най-силните ще останат зад стените. Съберете някои от изметта, най-слабите драгойли и прочие и ги изпратете да ги търсят. В най-добрия случай ще ги сразим, в най-лошия — ще ги изморим и узнаем позицията им — каза той, а от думите му струеше бяс.
Стягалите Епидим окови се свлякоха сами. Той се изправи и напусна кабинета на Багу с отмерена бавност, скривявайки лице в усмивка заради гнева, който усещаше да пламти зад гърба си. Багу неизменно бе по-забавен като беше ядосан. Никой от останалите, с които бе работил, не бе съумявал да постига нивото на гневност, което изглежда постоянно обитаваше Багу. Това бе нещо, което Епидим, в качеството си на ценител на ума, обичаше да наблюдава. Изкиска се леко, наслаждавайки се на яростта, която бе предизвикал, преди да изчезне, за да предаде заповедите, които бе получил.
Слънцето още не бе залязло, когато малкият лагер на героите показа първите признаци на живот. Отрепъчните членове на Подронието се събуждаха, очаквайки обичайните последици от твърде много пиене и твърде малко сън. Един по един осъзнаваха, че главите им не боляха с познатата интензивност, както и че вчерашните събития действително се бяха случили.
Внезапното осъзнаване, че Лейн, Мин и Айви не са сън, породи достатъчно сепнати викове, за да бъде разбуден целият лагер. Миранда и Дийкън изникнаха последни, изглеждайки малко по-разрошени и в значителна степен по-оживени от това, което няколко часа сън биха могли да предоставят. Докато магьосниците премигваха на слънцето и разтриваха очи, Мин скочи на крака и дотича до тях. След като подуши Дийкън и му хвърли кратък, обвинителен поглед, насочи към девойката умоляващ взор и бързо я отведе при Лейн. Целителката коленичи край все още спящия асасин, а драконът нави опашката си, за да перне младежа по ръката.
— Ох! — възкликна Дийкън. — След като вече си пораснала, бих оценил, ако бъдеш по-внимателна.
— Защо още спи? — попита Етер с нехарактерно за нея загрижено изражение.
— Потопихме го в много дълбок лечебен сън. Не от типа, от който се будиш сам — обясни Дийкън.
— Това никога не го е спирало преди — отбеляза момичето.
Изглежда Лейн се бе възстановил от мъченията в ръцете на Епидим. Физическите му рани бяха излекувани, като се изключи обгорената и подута кожа около Белега, както и ефектите от глада, които не можеха да се махнат толкова бързо. С ума и душата му нещата стояха по различен начин. Епидим ги бе оставил в ужасно състояние, опустошени и отслабени. Миранда се зае с това. Междувременно членовете на Подронието се опитаха да се съберат наоколо, но Мин бързо даде да се разбере, че това няма да бъде допуснато.
Дийкън се възхити на работата, която Миранда вършеше. Бялата магия, приложена върху ума, бе изключително сложна дейност. Всяко съзнание бе различно, изискващо ниво на импровизация, което трудно се преподаваше. Изглежда на Миранда това се удаваше. Да я наблюдава как внимателно развързва възлите, оставени от д’каронските действия, приличаше на съзерцаването на работещ скулптор. За цял ден щеше да му е трудно да постигне онова, което тя успяваше само в рамките на няколко минути. Най-добре беше да я остави да работи сама.
Пристъпи между Мин и Етер. Разстроеността на дракона бе очевидна, а макар че Етер си бе възвърнала обичайния вид, също изглеждаше притеснена. Дийкън постави ръка върху рамото на метаморфа.
— Махни си ръката от мен или ще те лиша от нея — с равен глас изрече тя.
Дийкън побърза да го стори. Обърна се към Мин и я потупа окуражаващо. За съвсем кратко тя се извърна към магьосника, свивайки опашката си за ново перване. Младежът потръпна, но Мин отпусна опашка и се настани на земята, поставяйки глава край него.
— Лейн ще се оправи, Мин. Миранда ще го изправи на крака за нула време — рече той, галейки я.
Айви се приближи и се покатери на гърба й, също почесвайки дракона. Приведе се към Дийкън с неловко изражение.
— Виж как ни гледат всички — рече тя.
Действително Подронието оглеждаше героите с комбинация от удивление, невяра и недоверие. Само Кая и Тус правеха изключение. Първата изглежда нетърпеливо очакваше Миранда да приключи целението си, а вторият предимно се взираше в Мин.