Осъзнавам, че сте петима, но недостигът на време и информация ме лиши от възможността да екипирам останалите. Особено съм натъжен, че не успявам да подпомогна Етер, метаморфа. Изработката на оръжие, което да е от полза за безбрежните й умения, би било най-връхното предизвикателство. Ако съм изтълкувал събитията правилно и прихванатата от мен информация е достоверна, драконът е бил съживен, което искрено се съмнявам, че може да бъде обяснено по друг начин, освен с намеса на небесното — от което произтича статута й на Избрана. Колкото и интересно да е проектирането на нещо, съобразено с драконовата физиология, наличното време не позволяваше и това. Предоставил съм спомагателни оръжия, както и защитни одежди.
Прилагам и няколко бележки, които Дийкън несъмнено ще оцени. Желая ви целия късмет на света, приятели.
— О-о — възкликна Айви, отворила широко очи, докато си вземаше оръжията.
Всяко представляваше острие, дълго колкото половината й ръка и малко по-широко от юмрука й, прикачени към скоби. Те обхващаха ръката й, поставяйки основата на острието до кокалчетата. Остриетата следваха линиите на ръката, продължавайки ги, докато накрая се изтъняваха до остър ръб. Подобно на всички Дезмърови оръжия, остриетата сияеха като огледало и бяха покрити с деликатна мрежа магични символи и щрихи. Освен това във всяко от остриетата бе поставен малък, прозрачен кристал. Айви пробно разсече няколко пъти въздуха.
— Еха — каза тя с широка усмивка. — Страхотни са. Сякаш не нося нищо. И са тооолкова красиви. Вижте камъка! Променя си цвета!
Кристалът действително бе придобил отчетлив жълт оттенък, задълбочаващ се едновременно с вълнението й. Промяната му бе съпроводена с изменение в самото острие. Острият като бръснач ръб придобиваше набран вид, напомнящ черупката на екзотично морско създание. Айви наблюдаваше с удивление и възхита.
— Трябва да ги покажа на останалите — настойчиво изрече тя, изчезвайки към заетите войници.
— Определено „уникални заклинания“! — рече Дийкън, обръщайки се, за да проучи останалите страници от вързопа.
Бяха изписани от непозната ръка. Всъщност повече от една. На всеки няколко абзаца почеркът се променяше, но тонът оставаше един и същ. Зачитайки се, той откри, че това представляват бележките на Епидим, отнасящи се до менталния и духовния аспект на създаването на Айви. За разлика от механичните и стерилни писания на Димънт, думите на Епидим бяха оживени. На места дори изглеждаха ентусиазирани. Дийкън поглъщаше изписаното, спирайки единствено когато Лейн блъсна гравираната дръжка на меча си в лицето му.
— Да. Да, разбира се — рече младежът, вземайки оръжието и започвайки да го анализира, докато същевременно говореше за бележките на Миранда. — Такъв голям обем за толкова кратко време. Цялата тази информация. Истинско мъчение е било да я прехвърляш… Тези бележки… Айви заета ли е? Вероятно не, трябва да чува за това. Отнасят се за нея, поне по-голямата част… Този дизайн е много хитър… Дезмър е трябвало да създаде нов тип оръжие за нея, защото тя е получила същото обучение като близниците — ако може да се нарече обучение… Какво означава този знак…? А, да… очевидно близниците притежават някакво инстинктивно обучение за повечето оръжия, инсталирано в умовете им. Поставяш оръжие в ръката им и то го активира… Тази подредба е интересна…
— Насочи вниманието си към едно нещо, Дийкън — настоя Миранда, чиято глава се замая от прескачането на теми.
— Добре. Първо меча. Има пет магии. Първата е огън. Нажежава острието до сияние. Втората е забавяне на времето — или бързина, мисля. Активирай я и времето около теб ще те забави. Тази ще те направи невидим. Забележително. Тази увеличава силата ти. Тази те лекува. Низът д’каронски руни дефинира заклинанието, а този кръг с единична руна създава заклинанието. Това е активационната руна, без която магията няма да се задейства. Изместването му, за да застане на една позиция със съответния низ руни, е достатъчно — каза той, обръщайки се към Миранда. — Сега за близнишкото обучение. Айви сигурно е прогонила по-голямата част от него, но подготовката с оръжие е различна, почти рефлексивна.
Ако Айви използва оръжие, което е включено в д’каронското обучение, може да го използва със същата ловкост като тях — на цената на същото намерение. Накратко: ако използва дадените й от тях умения, става безмозъчна като близниците. Обучението покрива всичко. Единствените празнини са тъпите оръжия и някои от по-сложните такива, базирани на въже и верига. Дезмър е трябвало да създаде нещо, което тя да е в състояние да използва, но близникът не би могъл. Брилянтно. Има и още страници. Не се отнасят до Айви. Изглеждат по-стари. Много по-стари, написани изцяло на д’каронски… Странно. В по-старите писания изглежда д’карон е съществително собствено, а тук изглежда употребено неправилно. Означава първи… първи… ох, да му се не види, къде са ми записките…