Миранда протегна ръка, за да вземе жезъла си. Ръка стисна китката й. Девойката повдигна очи и видя Етер да я гледа смаяно.
— Да не си си изгубила ума? Тези оръжия са изработени от Дезмър. Той ни предаде. Агент на д’кароните. Кой знае какво е вложил в тези предмети. Докосването им е лудост. Употребата им е самоубийство! — викна метаморфът.
— Дезмър би сторил много неща, но никога не би покварил оръжията си — каза Лейн.
— Би застрашил бъдещето на света, но не би го сторил с творенията си? Откъде си толкова сигурен? — възрази Етер.
— Не можеш да очакваш от някого да прави това, за което го помолиш. Не можеш да очакваш от него да стори това, което трябва и дори иска да направи. Но можеш да му се довериш да бъде себе си — обясни Миранда. — Дезмър се самоопределя чрез оръжията си.
Метаморфът отстъпи. По-низшите създания винаги бяха представлявали мистерия за нея. Бе успяла да се убеди, че това се дължеше на умовете им — прекалено прости, за да бъдат разбрани, лишени от структура и разсъдък. Всичко отвъд сдобиването с храна, откриването на подслон и продължаването на рода преминаваше в произволност, от нейна гледна точка. Времето й сред тях й бе разяснило две неща: никога не би ги разбрала, но беше възможно те да се разбират едни други. Смесицата им от размътено мислене и натрошени гледни точки на моменти довеждаше до нещо, в голяма степен напомнящо прозрение. От всички смъртни Миранда изглеждаше най-проницателна в това отношение. Ако тя вярваше в нещо, най-малкото трябваше да му предостави съмнение.
Девойката вдигна Дезмъровия подарък. До този миг д’каронският жезъл й беше удачен. Или поне така й се струваше. Когато пръстите й се сключиха около произведението на изкуството, изработено от полуелфа, момичето осъзна колко неподходяща е била предната й тояжка. Усети как умът й се изостря. Очите й проследиха деликатните низове руни, покрили старото на вид сребърно дърво. Линиите сякаш се разгръщаха и свиваха пред очите й. Макар да не усети доловимо извличане, щом докосна повърхността на жезъла, разположените по дължината му кристали започнаха да пулсират. Не след дълго сияеха отчетливо. Когато сиянието достигна максималната си степен, ефектите на тояжката се обединиха. Удивителното оръжие буквално изгуби теглото си, издигайки се от захвата й, оставайки покорно във въздуха. По някакъв начин фокусиращият ефект се запази дори и тогава.
— Невероятно — изрече удивено Дийкън. — Жезълът… има зона на ефект, а въпреки това… аз не го усещам. Долавям присъствието му, долавям наличието на сила, но не усещам ефектите. По някакъв начин е успял да създаде жезъл, който предоставя енергията си само на притежателя. Никога не съм виждал подобно нещо да бъде постигано, без преди това да бъде прикачено към душата… не мислиш, че…
— Съмнявам се, че Дезмър би направил подобно нещо. Вероятно ще го сметне за измама — отвърна девойката.
Миранда експериментира с левитиращия жезъл. Плуваше във въздуха край нея, когато тя закрачи, а при най-малката мисъл скачаше в ръката й или се стрелваше в пожеланата от нея посока.
Лейн, до когото бе застанала Мин, вече бе успял да се оборудва с част от леката броня. Тънката ризница от брънки, покрита с прилепващата черна тъкан, напомняща кадифе, го караше да изглежда като безличен силует връз снега. Дръжките на около дузина ками за хвърляне стърчаха на групи по три от всяка част на одеждите му, достатъчно голяма, за да ги побере. Приключи екипирането си с намятане на бял плащ. Ако някой бе изпитвал съмнения, че Лейн е истински асасин, необходимо бе единствено да го погледне.
Изтегли новия си меч. Острието се измъкна от ножницата с едва доловимо изсъскване. До голяма степен приличаше на оръжието на Тригора, но притежаваше доловима крива. Малтропът нанесе няколко удара — тънкото, елегантно острие мълчаливо и безпогрешно разсече въздуха. Доволен, Лейн отново го прибра.
Миранда откри качулеста роба, която й бе по мярка. Обличането й по някакъв начин добави към, и без това значителния, ефект на новия жезъл. Помръдвайки, усети лекото раздвижване на нещо, наподобяващо студен пясък, оказало се същата изключително фина ризница, която Лейн носеше.