— Отново само ние двамата. Значи това е то. Това е всичко, което се изисква да те пречупя. Прекарах часове, дирейки начин да достигна до последното кътче на ума ти. Седмици опити да те отслабя достатъчно, за да ме допуснеш, а се оказва, че е трябвало само да открия баща ти. Един поглед към него — и изоставяш всичко, в което вярваш — отбеляза Епидим.
— Освободи го! — настоя Миранда, вдигнала жезъл, готов да запрати заклинание.
Епидим махна с ръка и съсредоточаващата се магия се пръсна.
— Заради уединението ще оставя камъка и щита — засега. Това мъчение е прекалено изтънчено, за да бъде споделяно с останалите — изрече генералът. На Миранда й се догади от жестокостта на тона му. — Сега имаш повече сила в сравнение с преди и какво ще направиш с нея?
Протегна ръка. Вълна енергия блъсна девойката в стената.
— Нищо — сам си отговори той.
Айви се опитваше да се овладее. Страхуваше се. До полуда. Светлината му обгаряше съзнанието й, но не разполагаше със силата да премине отвъд. Може би трябваше да изпитва благодарност за това. Друг път може би. Не извисяващите се бегемоти я притесняваха. Нито пълчищата незнайни форми пред нея. Толкова често бе срещала чудовища през краткото си време с останалите, че присъствието им почти я успокояваше. Това, което я изпълваше със страх, бе присъствието на Димънт. Но не заради ужасните неща, които й бе причинил и които можеше да причини на приятелите й. Ужасяваше се от реакцията, която присъствието му можеше да предизвика. Зад страха, усилващ се с всеки изминал момент, имаше омраза. Омраза, достатъчно силна да успее там, където страхът се бе провалил. Омраза, която може би нямаше да я пусне. Ужасеното създание бавно се отдръпна при приближаването на генерала. Айви повдигна оръжията си.
— Махни се от мен! — изкрещя тя.
— Ти си мой експеримент, все още има много, което мога да науча от теб — рече Димънт. — Ела.
— Няма! Не съм ти експеримент! Аз съм една от Избраните, една от онези, които… — поде Айви, но гласът й се завали, заменен от безсъдържателно изражение.
Пръстите на Димънт се бяха вкопчили около по-голямата половина от кристала на Айви. Всички нейни мисли застинаха, с изключение на най-дълбоките, най-неконтролираните от чувствата й. Димънт авторитетно посочи към портала. Айви бавно закрачи. Нямаше колебание. Не можеше да има. Имаше само покорство. Лицето й леко потръпна.
Лейновото острие работеше здраво. Чудовищата бяха здрави, но нищо от защитата им не можеше да се противопостави на меча за повече от няколко удара. Въпреки това огромната им бройка го бе задържала. На всичкото отгоре бройката продължаваше да расте, тъй като през портала не спираха да навлизат нови създания. Разбира се, Дезмъровото острие криеше още няколко коза. Сияещите кристали, заредени до пръсване с тъмната енергия, подхранваща враговете, бяха насочени към заклинанието, определено от Дийкън като сила.
Първоначално нищо не изглеждаше да се е променило. Чувстваше се както винаги. Оръжието не бе олекнало. Едва след нанесения удар ефектите от магията проличаха. Мечът му разсече дебелата черупка без колебание и без проблеми. Втори и трети замах посякоха трите най-големи заплахи на късове. Бърз скок, отнесъл го доста по-далеч от възнамеряването, го изведе далеч зад скупчилите се противници. Очите му се насочиха към Багу. Изглежда генералът го чакаше.
Двата черноостри меча бяха вдигнати защитно. Лейн отново скочи, вече запознат със силата си. Ловкият асасин се понесе във въздуха, извивайки се и насочвайки оръжие. В точния момент замахна, прибавяйки инерцията си към тази на мълниеносния удар. Багу бе кръстосал мечове пред себе си. Трите остриета се срещнаха. Въздухът в плитката долина иззвънтя със стържещ звук, съумял да заглуши всички намиращи се в нея чудовища. Миг по-късно Лейн докосна земята. Още миг по-късно върховете на обсидиановите мечове също паднаха.
Генералът се олюля назад. Оръжията му — оръжия, които бяха устоявали на всичко, срещу което се бяха изправили на дузина светове — едва бяха успели да попречат на удара на асасина да го засегне по-сериозно. И наистина — върху нагръдника му, веднъж вече разсечен от Лейн, стоеше нова дълга резка. По чудо плътта бе останала незасегната.
Погледна към малтропа, само за да види нов разсичащ удар. Използвана в рефлекс магия блъсна Лейн назад. В няколкото мига, които това му предостави, Багу измърмори черно заклинание, възстановило мечовете. Сетне изрече още едно. Когато оръжието на Избрания отново срещна остриетата, този път оръжията на генерала удържаха.