— Получил си магия, асасине. Мислиш, че това ще ти предостави нужното, за да ме победиш? Възнамерявам да ти покажа колко грешиш!
Лейн отстъпи, разсече няколко от по-дребните чудовища, за да възстанови силата на оръжието, сетне задейства ново заклинание. Отново промяната настъпи в света, а не в самия него. Гърчещата се маса демони, масивните чудовища и стоящия пред него генерал се забавиха, заставайки почти неподвижно. Когато се раздвижи, Лейн сякаш се намери сред вода. Въздухът му се стори сгъстен, съпротивляващ се. Асасинът се хвърли в атака, насочвайки меча си напред, но точно преди да удари целта си, оръжието на Багу се стрелна надолу, отклонявайки меча.
— В арсенала ти няма нищо, което и аз да не умея — каза генералът, послужил си със същата магия.
Багу оформи мистичен символ във въздуха и просъска някакви думи. Сгъстеният въздух се оживи. Лейн усети как започва да го обгаря и разяжда — не чрез някаква осезаема вълна магия, която можеше да бъде отразена от оръжието му, а директно. Сега усещането бе слабо, но се усилваше с всеки изминал момент. Тутакси осъзна, че чувства забавено ефектите на генералската магия единствено заради заклинанието, което бе активирал в меча си. Гаснещото сияние на кристалите в острието го увери, че ако скоро не прекрати атаката от самия й източник, ще попадне изцяло под влиянието й, беззащитен. Хвърли се към Багу, решен да съкруши противника си преди заклинанието да е достигнало пълен ефект.
Разнесе се отвратителен пукот, наподобяващ падането на полуизгнило дърво — и един от краката на паякоподобното създание падна на земята. Мин тутакси насочи вниманието си към гъсталака по-дребни пипала, които бяха отбелязали значителен напредък по раздирането на люспите й. Огнен блъв и няколко бесни удара с лапи лишиха създанието от почти целия му комплект антенки, които се чупеха като колонки.
Внезапно остър като рапира нокът прокара плитка цепнатина по гърба на Мин. Тя се обърна и откри, че чудовището е увило един от краката около себе си, опитвайки се да приклещи огнения плам. Мин захапа крака, впи нокти в полуовъгления гръб и разпери криле. Огромните платна започнаха да удрят въздуха, накланяйки все повече и без това изгубилото стабилността си създание. Чудовището се замъчи да освободи пленения си крайник, борейки се да заеме по-балансирана позиция. Успя единствено да донесе бърз и неочакван край на съществата край себе си. Накрая се наклони, падайки несигурно. Мин скочи в последния момент и увисна във въздуха. Нестабилното създание се строполи като вързоп суха тръстика и замря, премазано от пълчищата по-дребни същества, които се застинаха през него.
Етер бе приела каменната си форма и усърдно нанасяше удари в една от дългите цепнатини, зейнали в тялото на чудовището, с което се бореше. Черупката на съществото бе удържала на огъня, коствала на метаморфа голямо количество енергия, но пипалцата бяха уязвими. Което означаваше, че само покритието можеше да се противопоставя на атаките й. Трябваше само да направи пробойна.
Чудовището изглежда не разполагаше с очи, като се изключат издутините на края на пипалцата — бе лишено и от уста. Изцяло липсваха традиционните слаби места. В такъв случай трябваше сама да създаде такива. Цялата повърхност на съществото потръпваше под каменните пръсти. Накрая цепнатината се раздели.
Етер се превърна в огън и се издигна във въздуха. Другите цепнатини също се разцепваха, единият край на чудовището се свиваше. Разтвори се като цъфването на някакво отвратително цвете. Ред пипала се замятаха около вътрешността на нещо, което несъмнено представляваше уста. Етер се стрелна вътре.
Мигновено чудовището отново се затвори. Няколко дълги мига нищо не се случи — сетне дойде звукът. Създанието не разполагаше с нужното, за да го издава, но все пак се разнесе — сподавен, съскащ, цвърчащ звук. Бе придружен от сияние, зародило се по цепнатините — сияещо оранжево. Шиповете по повърхността също придобиха това сияние. Накрая то се разпростря по кожата на създанието, което засия изцяло с димящ червен цвят, като хартиен фенер. Светлината започна да гасне — ивици от кожата на чудовището почерняха.
Ослепителна оранжева форма, за миг засенчила с блясъка си дори и портала, изскочи от тялото му и загледа с мрачно задоволство как почернялата черупка се напуква и рони. Огнената снага се превърна в камък и полетя като таран към пълчищата нашественици.