Димънтовите очи скочиха върху Айви. Създанието отново бе на себе си, вперила поглед в него, обгръщана от чернота. Преди да е успял да издаде нареждане, устно или мислено, малтропът окачи едно от остриетата си и уви пръсти около гърлото му, издигайки го във въздуха.
— Отзови чудовищата си или ще ти прережа гърлото — просъска тя, обгръщана от чернотата на омразата. Върхът на оръжието в другата й ръка се бе изострил като игла.
— Ако ти не ме убиеш, останалите ще го сторят заради предателството, което ще извърша с това си действие — изхриптя Димънт.
Айви допря острието си до шията му, предизвикала капчица черна кръв.
— Обещавам ти, ще бъде жестоко. Ще бъде мъчение, но пак ще бъде по-добро от това, което заслужаваш.
— Те ще бъдат по-жестоки — успя да изрече генералът.
— Така да бъде — отговори Айви с чудовищно доволство в гласа.
Бавно провлачи оръжието, разширявайки леко цепнатината. Тогава се видя в отражението на изцапаното острие. Видя чернотата в очите си. Лудостта. Махна острието.
— Не… не. Не си струваш. Не си достоен за омразата ми. Няма да ти позволя да ми докараш това. Няма да се превърна в това, което си искал да бъда — обяви Айви.
Извърна се към портала, намиращ се само на няколко крачки от нея, захвърляйки Димънт отвъд границата. Той се изправи на крака. Над главата му се намираше черният триъгълник — преходът между световете.
— Върви! Върни се в чернотата си. Преди да съм си променила мнението — предупреди тя.
— Светът ти е изгубен. Вече не представлява интерес за мен. Не бях прав за теб, експерименте. Ти си пълен провал — отговори Димънт.
С тези думи изчезна, заменяйки формата си с дим, който се изви към портала.
Айви отново се извърна към сражението. На известно разстояние пред нея стоеше Етер, която се мъчеше да придаде солидност на вихрената си форма. С последно усилие успя да се въплъти в човешкия си облик. Разблъсканите от нея чудовища бързо се приближаваха, дори и в отсъствието на господаря си. Айви се втурна към нея, размахвайки бясно остриета, разсекли прекалено глупавите да не отстъпят.
— Ти… ти ме спаси — изрече Айви, почти невярващо, докато се взираше в едно особено заплашително чудовище.
— Сторих… каквото се изискваше от мен… като Избрана — отговори Етер.
— Аха — отговори знаещо метаморфът.
Чудовищата, наблюдаващи сблъсъка между Лейн и Багу, разумно се държаха настрана. За някой страничен наблюдател двамата биха изглеждали неразличими очертания мълниеносно движение и енергия. Едното започна да се забавя, обгърнато от пращящи вълни енергия. Накрая Лейновата сила се изчерпа и асасинът се отпусна на едно коляно, борейки се с чистата агония, която скривяваше чертите му. Врагът му се забави и се изправи над ударения герой.
— Този момент бе предречен от деня, в който си роден — подразни го Багу, като измъчващата противника му енергия се усилваше с всяка изречена дума. — Пророчеството споменаваше малтроп, който щял да бъде Избран. Това обрече вида ти на смърт. Радвам се, че съм в състояние лично да приключа делото. Айви ще страда. Ще се погрижа за това.
Мечът на Лейн се отрони от пръстите му. Багу издигна оръжие. Проблесна черна мълния. Просия сребърна светкавица. Пукотът бавно утихна. Лейн отново стоеше на крака, забил цялото острие на камата си в генерала. Асасинът блъсна поразения си противник и изтръгна черното оръжие от хватката му.
С мощен удар заби меча в гърдите на Багу и по-надолу — в земята.
— Глупак! Слабак! — изхриптя генералът. — Нищо ли не си научил?!
Магията отново се задействаше.
— Невъзможно е да бъде победен! — обяви Багу, обвивайки пръсти около дръжката на оръжието, издърпвайки го от земята и гръдта си.
Нов сребърен проблясък. Асасинът коленичи и стисна главата на генерала, издигайки я. Тялото остана да лежи. Без да продума, я захвърли през портала. От нея и от тялото се стрелна отвратителна черна мъгла, изчезнали отвъд по подобие на Димънт.
Лейн се извърна. Имаше още работа за вършене. Масивното създание с бяла козина, до този момент крачило на юг, сега се бе извърнало и се отправяше към Миранда. Мин се завтече да й помогне, прогаряйки черни ивици по чудовището, но това не привлече вниманието му. От портала продължаваха да се изсипват същества, вече отправили се сред хълмовете на юг. По планинските склонове се виждаше черна вълна. Бяха се отправили към столицата… към останалата част на света.