Погледнете към подиума. От едната страна, свити и треперещи, стоят старите пазители. Синята кръв на тази земя. Аристократи, привилегировани и заможни. Това са хората, от които вземахте заповеди, които смятахте за свои най-въздигнати представители. Сега погледнете към другата страна. Магьосници и мъдреци, да, но също изроди, чудовища и бунтовници. Те, заедно с всеки фермер, миньор, магазинер и обикновен човек, са червената кръв на тази земя. Те са добри мъже и жени, но също и негодници, съчувственици и всичко, което сте били учени да мразите.
С радост се смятам за една от тях. Защото въпреки казаното от мен, от коя страна стоят героите? Червената кръв е кръвта, която бива проливана. Тези хора, тези създания, тези велики, храбри герои, рискуваха всичко, защото прозряха какво трябва да бъде сторено — и се зарекоха да го направят. Бяха дадени саможертви. Бяха изгубени животи.
Кая се обърна към другите. Едно място бе оставено незаето, мълчалив поклон към героя, който не бе успял да сподели победата. Владетелката се извърна обратно.
— Някои истории никога няма да бъдат разказани — продължи тя. — Но заради тези мразени отрепки на обществото, клещите на войната бяха строшени. За пръв път извръщаме лице от сражението, в което се бяхме впуснали така храбро, за да се изправим срещу ужасяващия мир. Нещата няма да бъдат лесни. Пътят не е сигурен. Но заради жертвите направени от вашите братя, синове, сестри и дъщери, не мисля, че имаме друг избор, освен да опитаме. Дължим им го. Трябва да работим заедно — като един — за да бъдат изцелени раните, оставени от острието на бранта. Червена кръв и синя кръв. Чудовища и човеци. Съглашение и Тресор. За родителите ни! За децата ни! За нас самите! С мен ли сте?!
Тълпата зарева в един глас, скачайки на крака. Ревът не утихна дълго след сервирането на храната. Тя все още усещаше думите й да прогарят вените им, гостите се споглеждаха едни други, сетне хвърляха око към делегатите от Тресор. С напредване на пиршеството се зародиха дискусии и дебати, разменяха се комплименти на развален северен и тресорски. Вино бе наливано, ръце биваха стискани. Над скромните деликатеси, които можеше да предостави опустошената северна земя, старите дрязги биваха забравени, поне за момента.
Пътят към дълготраен мир щеше да е дълъг — но тази нощ бяха направени първите стъпки.
Кая не беше от хората, които допускат бързия край на дадено празненство — още по-малко на такова, дадено в нейна чест. Слънцето вече багреше хоризонта, когато и последните празнуващи се отправяха към стаите си. Като се изключат вездесъщите прислужници, бяха останали само Избраните, кралицата, Кройдън и посланикът. Последният бе впечатлен от ораторските умения на Кая. Кройдън също се оказа умел дипломат.
— Отново ви благодаря, Ваше превъзходителство. С нетърпение очаквам да ви срещна отново при преговарянето на мира. Много бих искала да подпишем официален договор. Примирията са прекалено крехки за вкуса ми — каза кралицата, докато той се отдалечаваше, съпроводен от прислужник.
— Дотогава, Ваше Величество — отвърна той.
Когато посланикът си тръгна, Кая се обърна към Кройдън.
— Е, капитан Луминблейд, трябва да призная, че съм впечатлена от начина, по който се представи днес. Ти си изключително опитен дипломат. А ако може да се съди по историите за военните ти успехи, очевидно си и отличен войник.
— Благодаря ви, Ваше Величество. За мен е чест да…
— Наричай ме Кая — прекъсна го тя. — Сега, ако ме извиниш, трябва да поговоря с пазителите на кралството. Ще те видя утре. Вечеря?
— Да, Ваше Вел… Кая — каза той, оттегляйки се и затваряйки вратата след себе си.
— Флиртуването не е особено царствена дейност — отбеляза Миранда.
— Ба. Кралица е просто титла. Пък и е изключително важно да се подсигури продължаването на династията — отвърна тя. — Луминблейд… Това не е ли фамилията на онзи нехранимайко Дезмър?
— Да — отговори Миранда.
— Брат или син? С елфите е трудно да се определи — размишляваше на глас бившата водачка на Подронието. — Е, без значение, изглежда някои неща са си семейна черта. Като стана дума за това, Под… кралската стража се оплаква от изчезване на оръжия. Трябва да се погрижа…