— Има проблем — продължи Епидим.
Пръстите на Багу се допряха до слепоочието му, а пристъп на и без това пламтящия му гняв за миг скриви лицето му.
— Какъв? — изръмжа през стиснати зъби.
— Лейн се опитва да отведе питомката на Димънт в Тресор. Ако очакваме да се отървем веднъж завинаги от Избраните, трябва да се погрижим Свръхсъсредоточието да се състои, а това няма как да се случи, ако Айви се намира на юг — припомни младият алебардоносец.
— Така е. Ситуацията заплашва да се изплъзне от контрол. Димънт, въпреки последователните и ощетяващи провали, ще ви дам нов шанс. Ще получите всички изискани ресурси. Искам нещо, което да не могат да надвият. Епидим, сработили са се прекалено добре. Погрижете се за това, но не забравяйте, че са ни нужни на едно и също място по едно и също време — заповяда Багу.
— Интригуващо. Ако разбирам нареждането ви правилно, изисквате от мен да разруша съдружието им, като същевременно запазя компанията им.
— Направете го — просъска главнокомандващият.
След като получиха заповедите си, двама от генералите напуснаха стаята. Багу остана, дърпайки още веднъж от лулата си, преди да излезе на свой ред.
Дийкън отчаяно се опитваше да се унесе, но сънят не идваше, прогонен от реализацията за близостта на подобни легендарни фигури, очаквани още отпреди да бъде роден.
Етер, очевидно доволна от степента, в която се бе възстановила, напусна пламъците и прие човешкия си облик.
— Втори човек. Подобаваща замяна за гущера, който изгубихме — с отврат изрече Етер, визирайки дракончето на име Мин, което бе скъп другар на Миранда, докато едно сражение не отне живота му. — Упоритото й разчитане на по-нисши същества е отвратително, а и представлява заплаха за всички ни. Колко ли ще ни забави този, преди да бъде унищожен?
— Ще сторя всичко по силите си, за да съм ви от полза — отговори Дийкън, отваряйки очи от поредния провален опит да заспи. — И почтително бих желал да помоля да не виниш Миранда за евентуалните забавяния или проблеми, които е възможно да причиня. Тя наистина е изключително загрижена за останалите. Макар да не мога да проумея защо в твоите очи това е недостатък, уверявам те, че в този случай изборът да я последвам бе мой.
— Не се намираш в позицията да отправяш изисквания, човеко — каза Етер. Гласът й бе лишен от каквато и да било извинителна нотка.
— Със сигурност е така — съгласи се Дийкън, след което колебливо додаде. — Но като пряк свидетел на забележителния напредък, показан от Миранда по време на обучението й, не смятам за справедливо или правилно на нея да се гледа като на нещо различно от приносител на полза. Тя е забележителна личност.
— Ами ти? Какво би могъл да принесеш към каузата, освен изненадващо реалистичната преценка на стойността си?
— По принцип смятам мистичните си умения за главно преимущество, но в присъствието на същество като теб не бих си и помислил да го изтъквам. Обаче съм постигнал известен напредък с разгадаването на д’каронския език, както и част от специфичната им магия. Смятам, че това ще ни бъде от голяма полза — рече Дийкън.
— Съмнявам се — отвърна Етер.
— Картата — изрече Лейн.
— Да, разбира се — каза младежът, бързо изваждайки сгънатото парче пергамент.
Бе разгъната пред Лейн и малтропът започна да я оглежда.
— Тези символи показват д’каронските фортове. Вече съм убеден в това. Тези знаци пък показват някаква система за аранжиране, приоритет или ценност, а ето тези са свързани с класификация. Още не съм разшифровал напълно значението им. Този символ е идентификатор — не е име, а някакъв тип обозначение. Успях да определя, че д’кароните смятат Северната столица за ключова позиция, но тя е втора по важност — отстъпва пред нещо, което се намира на известно разстояние на север от нея — обясни Дийкън.
Пръстът на Лейн се плъзна по картата. В ума си малтропът отброяваше дните, сравнявайки трудността на терена с вероятността да бъдат открити. Помнеше, че в годините си на бродене е попадал на множество от нанесените върху картата фортове. Сам не му се бе налагало да се притеснява за тях, но сега, с останалите… и то когато бяха активно дирени… Не можеше да рискува да се доближава до някой форт. Това го оставяше с тъничък проход между градовете и укрепленията, на места приближаващ се опасно и до двете.