— Той защо не използва меча си? — поинтересува се Айви, докато се отправяха след асасина към каретата.
— Не съм сигурна, че искам да зная — отговори Миранда.
Близникът най-сетне се срони на прах. Миранда скочи от седлото и изтича към вратите на каретата. Отключи и отвори, само за да отскочи ужасена.
— Какво? О… — рече женският малтроп, извръщайки се.
Каретата бе пълна с войници. Бяха струпани като дърва за огрев — войници със сини брони от север и червени брони от юг.
Миранда затвори вратите. Бе чувала подобни истории — че мъртвите били прибирани от бойното поле. Разполагаше с изобилие от спомени за нечии погребения в множеството села, през които бе минавала след разрушаването на Кенвард. Рядко биваха придружени с труп. Смяташе се, че няма кой да връща мъртвите при близките им, но имаше и такива, които казваха, че черните карети събирали мъртъвците от фронта.
— Какво е това място? — попита девойката.
— Ако съм разбрал правилно, картата го обявява за „Последна резерва“ — рече Дийкън.
— Какво означава това? Тук няма никого. Защо им е да отвеждат мъртвите тук? — поинтересува се тя.
— Може би резервите са в тези сгради — предположи сивият маг.
— Повярвай, ние сме единственото живо нещо наоколо — изкашля Айви.
— Усещаш ли някаква магия? — запита Миранда.
Дийкън стисна кристала си и бавно огледа околността.
— Нищо активно — отвърна той. — Кристалите имат някаква сила, но не мога да определя точно какво… Чакай, има и още нещо.
Повдигна пръст към нощното небе. Миг по-късно на небосвода се очерта черен силует, разкъсал сивите облаци, към които Дийкън бе посочил. Заради големината си изглеждаше близо, но с всеки изминал миг прилеповидната форма ставаше все по-голяма. По времето, когато плющенето на крилете му можеше да бъде чуто, чудовището бе закрило ужасяващо голяма част от небето.
Беше драгойл — или поне на това създание дължеше най-близката си прилика. Бе поне три пъти по-голям от най-едрия подобен звяр и туловището му изглеждаше много по-масивно. Вратът бе по-къс и много по-як, същото се отнасяше и за краката. Опашката бе покрита с шипове, чиято големина се увеличаваше по дължината й. Главата му бе защитена по сходен начин, а наместо злокобната човка, обикновено характерна за тези създания, тук стърчеше назъбено острие. При вида на създанието, конете ужасено се стрелнаха в тунела.
Лейн приготви оръжието си. Етер прие огнената си форма. Магьосниците вдигнаха кристалите си. Айви се взираше със зяпнала уста, все още неосъзнала се достатъчно, за да изпитва страх.
Чудовището се спусна в долината. Вихърът от веещите се криле за малко щеше да ги събори. Когато докосна земята, силата на удара разтърси околностите, събаряйки голяма част от снега по близките склонове. Пастта на тунела зад тях моментално бе покрита зад купчина лед и сняг. Всички се приготвиха за страховито сражение. Наместо да последва такова, чудовището стъпи здраво върху каменната платформа, без да предприема и най-малкото враждебно движение. Бавно сведе глава. Когато отвори уста, героите се пръснаха, очаквайки струя от гнусната миазма, която плюеха подобните на това чудовища, но това не се случи. От устата му се отрони дървен сандък, който падна на земята. Бавно започна да се отваря.
— Бъдете готови. Активира се някакво заклинание. Слабо — предупреди Дийкън.
Бледа синя мъгла плъзна от сандъка, бавно приела човешка форма. Айви и Миранда се напрегнаха при вида й, а огнената снага на Етер припламна. И преди бяха срещали този мъж. Багу — най-висшестоящият от генералите. Изглежда се бе отпуснал в стол, който все още не се бе появил напълно. Когато мъглата прие цвета на плътта му, генералът се изправи.
— Накарахте ме да чакам. Звярът кръжа известно време над облаците — заяви той.
— Кой е това? — запита Дийкън, удивен от магията, на която ставаше свидетел.
— Генерал Багу — отвърна сам мъжът. — Ти трябва да си най-новият трън в очите ми. Човекът, достатъчно глупав да се събере с Избраните.
— Невероятно! Илюзия, съчетана с комуникация… брилянтно — възхити се младежът.
— Слушайте, Избрани! Убеден съм, че знаете много за мен — но ви уверявам, че аз притежавам далеч по-голяма информация за вас. За някои събирам сведения още от времето на раждането ви.
Притеснявах се, че сте се сработили добре в качеството си на екип, но сега виждам, че тревогите ми са били неоправдани. Всички преследвате обща кауза, но всеки е движен от различен мотив. Гневът ви е фокусиран върху мен, защото смятате, че поражението ми ще ви доведе до жадуваната от вас цел. Грешите. Не аз стоя на пътя на желанията ви — глупавите ви възгледи го правят. Аз съм единственият, който може да ви предостави всичко, което искате. В замяна изисквам единствено да положите оръжие и да ми позволите да довърша работата си — или, ако предпочитате, да се присъедините към мен и да се погрижите за безкръвен край.