— Не го слушайте! — изкрещя Миранда.
— Магьосницата… Какво искаш? Край на войната, може би съчетан с щипка отмъщение за това, което родината ти е трябвало да изтърпи. Наистина ли вярваш, че на бранта ще бъде сложен край с убиването ми? Други ще заемат мястото ми, уверявам те, а те на свой ред ще бъдат заменени от трети. Виниш д’кароните за поддържането на войната, но твоите сънародници и хората от Тресори позволяват да продължава. Присъедини се към мен и ти обещавам, че бранта ще приключи още утре. Ще издам заповед за прекратяване на военните действия. Ще започнат преговори. Ако се присъединиш към мен, следващата капка кръв ще бъде последната — каза Багу.
— Никога не би сторил подобно нещо — отговори девойката.
— Откъде си толкова сигурна? Убедена до такава степен, че да позволиш още няколко поколения да бъдат посечени, наместо да ми се довериш? Или си позволила патологичното недоверие на асасина да отрови ума ти?
Миранда мълчеше. Багу се обърна към Лейн.
— Ами ти, асасине. Теб дори не те е грижа за войната, не е ли така? Искаш смъртта ни, защото заплашваме скъпоценния експеримент зад гърба ти. Ти също виниш несправедливо. Не ние избивахме вида ти. Вършеха го човеците, елфите и всеки, който гледаше на тях като на нещо по-низше и опасно. Дори и да избиеш д’кароните до крак, истинските убийци на вида ти ще останат, както и заплахата. Прие Айви за такава като теб, а тя дори не е завършена. Създадохме я, за да предоставим още една глътка въздух на вида ти, а в отговор ти дириш унищожението ни? Последвай думите ми и ще накарам Димънт да възкреси вида ти. Отново ще има стотици — хиляди — като теб — предложи Багу.
— Не сте ме създали! Не си спомням всичко, но зная, че невинаги съм била такава — отвърна Айви, придружена от червен проблясък. — Някой да ми даде оръжие! Ще му дам да се разбере!
— Експериментът. Твоята мотивация е по-трудна за определяне. Отмъщение заради изменянето ти ли дириш? Или просто искаш да останеш с тях, защото няма къде другаде да идеш? Това е без значение — от поражението ни не ще спечелиш нищо, но ще изгубиш много. Всички, познавали те в предишния ти вид, са вече мъртви. Ако дириш отговори, върни се сред нас. Ние и само ние сме в състояние да ти ги предоставим.
— А на мен какво ще предложиш, злодею? Нямам мотивация, само цел, която е да отърва света от теб и онези като теб — намеси се Етер.
— А, да. Защитницата. Създадена от зората на времето с една-едничка цел — да брани света си. И ако успееш? Тогава какво? Ако бъдем необратимо сразени, няма да ти остане нищо. Цяла вечност от кухо, безсмислено съществуване. Можеш да бъдеш много повече. Този свят не е първият, който сме потърсили. Няма да бъде и последният. Докато пронизваме воала, носейки се от реалност в реалност, би могла да получиш нова цел. Би могла да бъдеш завоевател. Или, ако настояваш на закрилата, защо да се ограничаваш само до един свят? Присъедини се към нас — и когато този свят стане наш, ще можеш отново да го защитаваш — както и хиляди други. Вие не сте единствените ни врагове. С нас ще имаш цяла вечност смисъл пред себе си — предложи генералът.
— Няма значение какво предлагаш. Съдбата не е толкова крехка, че да позволи героите на този свят да бъдат покварени — заяви Дийкън. — Белегът ще повали всеки божествен воин, който изневери на каузата.
Багу насочи погледа си към младия магьосник.
— Ученият на групата. Чуй ме, човеко. Не играем тази игра от вчера. Запознати сме из основи с правилата, много по-подробно, отколкото вие някога ще бъдете. Познанието ни в еднаква степен се простира и до изключенията им. Напълно по силата ни е да осигурим безопасно приемане в редиците ни. Правено е и преди.
— И какво ще сториш, ако откажем? Ще ни убиеш? Тук има само четирима Избрани. Докато петимата от нас не бъдат събрани, дори и да ни убиеш, това само ще забави нещата. Нови Избрани ще се издигнат. Страх те е от нас. Затова си дошъл да ни убеждаваш. Толкова те е страх, че дори не си посмял да дойдеш лично — каза Миранда, разчитайки, че генералът още не знае това, което бе известно на нея — Свръхсъсредоточието вече бе настъпило.