— Какво беше това? Добре ли си? — попита момичето, търсейки наранявания и бързо изцелявайки намерените.
— Не… не можех да го контролирам. Проклетите наставници… Мисля, че така са ме научили да се бия — рече Айви. — Не ми харесва.
— Сега владееш ли се?
Айви закима енергично.
— Добре. Искам да ме последваш. В тази долина трябва да има някакво място, което немъртвите да не могат да достигнат. Щом се озовеш там, искам да останеш, докато се погрижим за… — обясни Миранда.
— Не! Аз съм една от вас. Част съм от групата. Ще помагам — настоя Айви.
Един от живите трупове замахна към Дийкън, раздирайки ръката му. Нямаше време за спорове.
— Добре. Вземи меча, трябва да… — отстъпи девойката.
— Не! Не се харесвам с меч в ръка. Просто ми кажи какво трябва да направя.
— Виждаш ли онези кристали? Трябва да строшим всичките — посочи момичето.
Айви погледна към покривите, сетне към полето олюляващи се ратници. Дузина страхове си оспорваха привилегията за ума й, но тя ги прогони и се стрелна напред. Моментално я заляха инстинкти, но те бяха по-познати, посрещнати с радост. Стъпките й придобиха грация и ритъм. Мяташе се и се извърташе, промъквайки се през най-дребните пролуки в редиците на враговете. Гъстотата на ратниците ставаше все по-голяма, а маневрите й — все по-акробатични. Премятания, кълба и претъркулвания най-сетне я отведоха до основата на една от криптите.
С бързина и прецизност, които дори надминаваха тези на Лейн, тя се стрелна до покрива. Тук грациозността й изчезна, тъй като с голи ръце започна да удря по каменните основи, приютили кристалите. Макар лишени от финеса на изкачването й, действията пак бяха ефективни, тъй като привидно слабите удари сломиха камъка.
През няколко сгради от нея Етер най-сетне бе приключила изморителното си изкачване. Доближавайки се към кристала, тя му нанесе мощен удар с опакото на ръката си, пръсвайки го веднага, но това я накара да се олюлее. По крайника й плъзна остра болка. Бе дело на кристала. Защитаващата го магия не я притесняваше, но проклетият камък лакомо бе засмукал силата й, когато го докосна. Гневно се обърна към следващата каменна поставка и внимателно се приближи към нея. Един от немъртвите се изкачи на покрива. Метаморфът сграбчи прогнилото същество и го хвърли към камъка, унищожавайки немъртвия и събаряйки кристала с един удар. Съумя да се справи с оставащите три трупа и три кристала по същия начин. Когато работата й върху този покрив приключи, Етер пристъпи до ръба и скочи, докарвайки доста незавиден край на струпалите се отдолу.
Същевременно оръжието на Дийкън се нуждаеше от все повече време, за да разсече сгъстяващите се орди трупове. А още не бяха достигнали някоя крипта.
— Това не върши работа. Трябва да им попречим да излизат. Погрижи се да залостиш все още неотворените врати. Аз ще се погрижа за мъртъвците, които вече са излезли — заяви Миранда.
Дийкън кимна и повика острието си. Повдигна кристал и се съсредоточи върху най-близката врата, която още не се бе отворила. Процепите около нея започнаха да сияят. Когато сиянието изчезна, същото сториха и цепнатините. Издигалата се някога врата бе заменена от солидна стена. Миранда събра колкото се може по-голямо количество от кишата — резултат от предишните вилнеения на Етер, сетне засипа с нея немъртвите. Когато не можеше да накваси повече от тях, съсредоточи съзнанието си в създаване на мощен вятър и вледеняващ студ, които насочи към сганта. Постепенно насечените им движения се забавиха, накрая застивайки съвсем. В безопасност от нападателите, Миранда се запровира сред тях с цялата си възможна бързина, за да помогне на Дийкън.
По-дълбоко в долината, далеч от обездвижените с магия немъртви, Етер все още не бе успяла да се добере до друга крипта. Труповете бяха оформили непревземаема стена пред нея, която никакво удряне, блъскане или поваляне не можеше да разкъса. Гърчещата се маса започна да прелива, труповете се катереха един върху друг като насекоми, обгръщайки я от всички страни. Накрая Етер бе принудена да изостави каменната си форма. Събирайки малкото сила, която още не бе прахосала, Избраната започна да прокарва през ума си дългия списък създания, с чиито проби се бе сдобила от кутията на Дийкън. Накрая направи избор. Потръпващата маса около нея започна да се издига и накрая бе разкъсана, а Етер се извиси нагоре във формата на грифон. Стрелна се отново към земята, сграбчвайки два трупа, които захвърли с непогрешима прецизност върху два от кристалите. Стрелна се отново, за да вземе две нови бомби.