Айви строши и последния кристал и притича до края на покрива, за да слезе, само за да бъде внезапно и непоносимо посетена от акрофобията си. Колкото и да се опитваше, не успяваше да прогони и този страх по подобие на останалите. Върна се до най-горната част на покрива, а немъртвите пълчища започваха да изникват над ръба и да се доближават. Айви се оттегли до натрошените останки от централния кристал, а ужасът се приближаваше.
— П-помощ — изхленчи слабо тя, нежелаеща да се обръща към останалите.
Основата, на която се бе опряла, се отчупи, като едва не я отнесе със себе си, докато летеше към земята.
— ПОМОЩ! — изкрещя Айви, забравила неохотата.
Миг по-късно усети рязко дръпване и бе вдигната във въздуха. Нададе оглушителен писък, гледайки как покривът се смалява под нея.
— Спри да пищиш, животно — предупреди Етер.
— НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! СВАЛИ МЕ! ЩЕ СИ ОПИТАМ ШАНСА С МЪРТВИТЕ! — пищеше Айви, стиснала силно очи.
Етер се спусна и я остави върху един покрив в края на долината.
Отваряйки предпазливо очи, Айви внезапно изкрещя:
— Не, не! На земята! НА ЗЕМЯТА!
Етер не обърна внимание на молбите. Айви срита най-близката каменна опора, строшавайки я с един удар — гневът й бе придал сила. Стрелна се до другата поставка и я сграбчи, отчупвайки основата й. Повлачи я със себе си, като продължи да беснее. Ръмжеше гръмко, подчертавайки недоволството си с разрушаването на още кристали с импровизираната сопа.
— Що за малоумен идиот оставя страхуващ се от височини върху покрив! — викаше тя, разрушавайки и останалите основи.
Отново пленена на покрив, където вече нямаше какво да прави, Айви завъртя напуканите останки от каменната си сопа и я хвърли. Тя описа голяма дъга и се натроши в платформата в средата на долината.
Дийкън се стрелваше по тесните пътеки между постройките, все по-рядко откривайки някоя, от чиято врата не се изливат немъртви. Миранда вървеше почти непосредствено след него, призовавайки вледеняващи вихри, жилави лиани и всичко друго, което можеше да забави създанията. Накрая младежът спря, отчаяно опитвайки да си поеме дъх.
— Лошо… Прекалено много вече са излезли — на пресекулки изрече той. — Трябва да се изкача на някой покрив. Може да ми хрумне нещо за кристалите.
След неуспешен опит за левитация, Дийкън промени част от строшена врата в стълба. Заизкачва се, следван от кристала си, който покорно висеше край него. Когато Миранда също се изкачи, магьосникът разруши стълбата.
— Ако и те започнат да се катерят, постарай се да ги държиш настрана от мен.
Миранда кимна. Виенето на прогнилите гласове и тътренето на нозе бяха неспирни. Почти невъзможно беше да се определи кое се намира най-близо и кое представляваше заплаха. Дийкън изхвърли всичко това от съзнанието си, отдавайки цялото си значително внимание на най-големия от сияещите кристали. Доближи собствения си камък и свъси вежди, периодично местейки очи, сякаш четеше. Тъй като вече нищо не забавяше пълчищата трупове, не след дълго немъртвите започнаха да се изкачват по стените на криптата.
Застанал на далечен покрив, Лейн тъкмо разрушаваше и последния от прилежащите на постройката кристали. Повечето от криптите се намираха достатъчно близо, за да е възможно достигането им със скок между покривите. Немъртвите бяха прекалено бавни, за да го достигнат, преди да се е преместил, а бяха и прекалено безмозъчни, за да се покатерят по околните сгради, така че не представляваха проблем. Подбирайки следващата си цел, асасинът зърна в далечината Айви, която колебливо се доближаваше до ръба на покрива си и се отдръпваше, обвита в синьо сияние. Очите му се плъзнаха по покривите. Повечето от заобикалящите го бяха обсипани с останките на труповете, имали лошия късмет да бъдат използвани от Етер като снаряди. Спринтирайки, Лейн започна да скача между тях, когато бяха достатъчно близо, както и да търчи по земята, когато не бяха. Острието му проправи пъртина сред сганта немъртви, които, въпреки значителните усилия от негова страна и от тази на спътниците му, не спираха да растат.
След миг Лейн си бе проправил път до покрива, на който се намираше Айви. Първоначално тя бе стресната, а впоследствие успокоена от появата му. Асасинът я хвана за ръката и я отведе до ръба на покрива. Избраната неохотно се остави да бъде издърпана, но когато зърна земята, се отдръпна обратно, поемайки си рязко дъх, опитвайки се да овладее усилващия се страх.