— Става… по-топло… не… горещо — рече той. Болка плъзна по ръката му.
Потръпна, когато чернотата се отдръпна, отстъпвайки пред червената кръв и розовата плът, които бе заменила. Младежът сподави болезнен вик, когато цялото усещане, отнето му до този момент, се върна едновременно. След няколко мига ръката изглеждаше почти напълно здрава, а цветът на лицето му се бе подобрил.
Миранда си позволи облекчена въздишка, прераснала в радостен смях.
— Предполагам избързах с отчаяното си действие. И открихме нов талант на Избраните! — рече Дийкън с усмивка, когато се окопити от болката.
Усмивката бавно изчезна от лицето му, след като нави ръкава си, за да разкрие, че бледността отново си проправя път. Миранда пак го напръска със светената вода, сетне още веднъж, но вече нямаше ефект, сякаш заклинанието бе придобило някаква устойчивост. Скоро нямаше и следа от опита й да помогне.
— Това е… забележително — отбеляза той с потрепващ глас. Понечи да отбележи откритието си в книгата, но пръстите му не можеха да държат стилуса.
Миранда сграбчи ръката му и я отдалечи от книгата.
— Престани да възхваляваш магията, която те убива! — викна тя.
— Истински шедьовър. Трябва да отбележа ефектите за последващо проучване — отвърна младежът, опитвайки да се освободи.
— Престани, Дийкън! Това е лудост! Просто ми кажи какво направи с Айви и ми позволи да го приложа и върху теб! — изкрещя момичето.
— Миранда, чуй ме. Не мога да ти позволя да поемеш такъв риск — рече Дийкън, внезапно олюлявайки се дотолкова, че да загуби равновесие.
— Не мога да те изгубя! — изрече тя през сълзи. — Аз съм причината да си тук. Ако умреш, ще е по моя вина!
— Не, Миранда. Единствено заради теб съм живял. Къде бях, преди да те срещна? Дребно, незнайно ъгълче на света. Учех заради самото знание. Усъвършенствах заклинания, които никога… нямаше да бъдат използвани. Тогава се появи ти. Имах честта да помагам в обучението ти… магии, които щяха да бъдат използвани за най-въздигнатата цел. Станах първото същество в историята на този свят, използвало заклинание за транспортация. Срещнах Избраните. Децата на легендата. И ти помогнах.
Ти ми даде място сред историята, Миранда. Даде ми… безсмъртие. Кой… кой… би могъл да се надява… за нещо… повече — мъчително изрече Дийкън, тъй като дишането му ставаше по-трудно.
Ръката, с която се подпираше, се подхлъзна и той за малко не падна на земята, но Миранда го улови.
— Не! Дийкън, не се отказвай! Не се предавай! — викна тя.
Умът й трескаво диреше причината защо той не искаше да сподели знанието как да спаси собствения си живот. Как би могла да го принуди да й каже? Хвърли отчаян поглед към Айви. Отговорът и на двата въпроса я връхлетя изведнъж. Стисна здраво ръката му.
— Какво правиш? — немощно попита Дийкън.
Без да каже дума, тя прокара назъбените му нокти по ръката си, отваряйки дълбока рана.
— Не. Не! — викна той, разтворил широко очи.
— Сега вече нямаш избор — каза тя. — Затова казваше, че е прекалено опасно. Целителят също трябва да е прокълнат.
Устата му понечи да оформи някакви думи, замъгленият му ум бе погълнат от отчаяние. Мъчително събра последните остатъци от съзнанието си.
— Слушай. Казвам ти това, което ще изрека, за да спасиш себе си, а не мен. Трябва да поемеш контрол върху заклинанието. Докато гризе духа ти, контролът… върху волята ти… става все по-малък… с течение на времето. Това време е… ключът. Трябва да подхраниш покварата. Насочи колкото се може повече от волята си… колкото се може по-бързо. Проклятието… ще се увеличи… като плевел… но ще получава все повече и повече от волята ти… докато накрая ще настъпи момент… кратък момент, в който волята на заклинанието ще е повече твоя, отколкото негова… Тогава… тогава е моментът, в който трябва да нанесеш удар… Насочи глада на покварата към самата нея. Ако успееш… покварата ще започне да се самоизяжда… Разбираш… ли? — рече той, непохватно ровейки из торбата.
— Да — отвърна девойката.
— Добре — отговори Дийкън, изваждайки оръжието, с което се бе сражавал с немъртвите.
Знаеше, че няма начин да я разубеди. Бе прекалено привързана към него, за да може да прецени кое е за доброто на света. Имаше само един начин да се убеди, че тя ще вземе правилното решение. Да го направи единственото решение. С цялата сила, която можа да вложи, Дийкън опита да забие едно от закривените остриета в сърцето си.