— Обясни, преди да съм изцедила живота ти — предупреди метаморфът, затягайки хватката си.
Дезмъровата левица се бе вкопчила в каменната лапа на Етер, а пръстите на свободната му ръка се протегнаха към кристал, който висеше на китката. Когато го докосна, лудостта на Айви припламна отново и безпомощното създание разблъска приятелите си настрана, безсилно да се противопостави на магията. Етер бързо сграбчи кристала със свободната си ръка, спирайки Айви, но действието й бе съпроводено с режеща болка. Откъсна камъка и го хвърли настрана.
Докато Айви се свестяваше и се опитваше да проумее какво й се случва, останалите дотичаха до Етер.
— Остават ти само няколко мига живот, съветвам те да не ги пилееш — просъска тя.
— Можеш да ме убиеш — изграчи Дезмър. — Но на твое място бих се погрижил за онази стрела.
Тя извърна глава. Стрелата се бе приземила в другия край на долината. И към нея имаше прикрепени няколко от проклетите кристали. Каквато и магия да съдържаха, вече започваше да се активира, при това, с изглежда, ужасяващ интензитет. Метаморфът блъсна Дезмър в бляскавата стена и се превърна във вятър, стрелвайки се към стрелата. Не беше единствената забелязала, тъй като Миранда вече търчеше към засилващата се магия.
Въздухът пулсираше от силата на заклинанието. Всичката светлина край кристалите биваше погълната. В долината бе изникнала ивица среднощен мрак, която започна да се завихря.
Етер първа достигна до нея, но силата на кристалите започна да я отблъсква. Колкото и да се бореше, потокът енергия бе по-силен и я избутваше назад. Накрая отново се превърна в камък, пристъпвайки напред с тежки и бавни крачки. Миранда също напрягаше сили, прогаряна немилостиво. Лейн остави Айви с Дийкън и започна да се промъква към целта си. Дезмър се мъчеше да си поеме дъх, пълзейки към най-близкия амулет. Зърна асасина едва в мига, в който вече биваше яростно сграбчен. Обръщайки бившия си партньор с лице към себе си, очите на малтропа пламтяха от гняв.
— Лейн. Не мога да кажа, че с нетърпение съм очаквал срещата ни при тези условия.
— Какви ги вършиш? — процеди асасинът.
— Бизнес — отвърна Дезмър.
Дийкън хвана Айви за раменете и се опита да погледне в блуждаещите й очи. Бе замаяна, а страх и объркване си оспорваха владичеството над съзнанието й.
— Айви, погледни ме, съсредоточи се — рече младежът, разтърсвайки я леко. — Трябва да се успокоиш.
— Да се успокоя? Да се успокоя! Дийкън, умът ми крещи неща, които са безсмислени. Как бих могла да се успокоя? Как бих могла да зная кое изобщо е реално? — викна тя.
— Чуй ме, знаеш ли какво ти причинява това? Случвало ли се е и преди?
— Не зная какво го причинява, но Димънт ми го стори веднъж. Само че тогава беше по-лошо — успя да изрече Айви през страха.
Това бе всичко, което му трябваше да чуе. Предизвикваше го кристалът, другата му половина. Обърна се да го потърси. Когато Етер се бе заела с Дезмър, бе разпиляла наоколо поне половин дузина кристали. Несъмнено търсеното се намираше сред тях. Понечи да го потърси, но бе дръпнат назад.
— Не ме оставяй сама! — примоли се Айви.
Лейн допря острие до гърлото на Дезмър.
— Какво смяташ, че ще се случи, Лейн? Това рано или късно трябва да приключи — заяви полуелфът.
— Кажи ми какво си сторил и как да го спра или ще приключи сега! — заяви асасинът, прокарвайки острието няколко инча. Движението му бе очертано от кървава ивица.
— Не възнамеряваха да ви позволят да отидете при тях, така че ги доведох при вас — обясни Дезмър с усмивка.
Сякаш вслушало се в думите му, усилващото се заклинание избра точно този момент, за да достигне апогея си. Бликна мощен поток енергия, блъснал Етер и Миранда и съборил Айви и Дийкън. Само Лейн и жертвата му останаха на крака. Дезмър успя да се измъкне и издигна своето острие. Лейн замахна, но оръжието на Дезмър посрещна меча му.
— Рядко някое от творенията ми среща свой събрат! — рече полуелфът. — Но те уверявам, че това е среща на равностойни. Последен съвет, стари друже. Не си губи времето с мен. Задават се далеч по-значителни заплахи.
Лейн отново издигна острие, ала вниманието му бе привлечено от звука на кънтящи копита. Дезмър се опита да се измъкне, но малтропът удари. Украсената броня не бе достоен противник за майсторски изработеното оръжие. Мечът се впи дълбоко в бедрото на полуелфа, преди асасинът да се втурне към по-неотложните дела.