Вълкът се замята, подхвърляйки я като парцалена кукла, но Миранда се държеше здраво. Уви, макар да не можеше да се отърси от момичето, веригата й не оказваше никакво влияние. Отчаяна, знаейки, че ако бъде хвърлена, това ще бъде краят й, девойката вдигна ръка и създаде мълния черна магия. Синьо-черната енергия блъсна чудовището в главата, поставяйки внезапен и окончателен край на беснеенето му. Докато вълкът затихваше, Миранда слезе.
Остатъчната енергия бързо бе погълната от най-близкия кристал. Вече бе придобил отчетливо сияние, останалите също не изоставаха. Миранда се тресеше от гняв. Планът им бе брилянтен — злокобен, противен. Бяха открили начин да обърнат всеки развой в своя полза. Ако избере да се бие, щяха да имат силата й. Ако не го стори, щяха да получат живота й. Вратите заскърцаха отново, а момичето трескаво напрягаше ума си. Трябваше да има някакъв изход.
Мъчителите й наблюдаваха внимателно.
— Наистина съм притеснен от подбора ви — предупреди Димънт.
— Не зная. Винаги съм имал слабост към шипестия вълк — отбеляза Епидим.
— Предназначени са за товарна дейност. Шиповете са защитни — контрира Димънт.
— Не възнамерявам да я убия бързо. Първо трябва да я изцедим — увери го Епидим. — Когато преценя, че е изстискана, ще я довършим.
— Не разбирам защо просто не я убием. Ревизия IV сама ще покрие всичките ни нужди само след няколко седмици. Бихме могли да убием тази и останалите и пак да разчитаме на сигурна победа — недоволстваше Димънт. — А наместо това избирате да прахосате няколко от най-добрите ми творения.
Багу се извърна към Димънт. Лицето му носеше притесняващо хладнокръвно изражение, но окото му блестеше от гняв.
— Все още трябва да научите определени неща относно йерархията. Неподчинението ще бъде третирано бързо, сурово, предоставяйки пример. Този свят скоро ще бъде наш. Възнамерявам да покажа на обитателите му каква е съдбата на предателите.
Земята леко потрепери. По арената плъзна линия разровена земя. Последваха я още дузина. Гледката бе добре позната на Миранда. Червеите, защитавали Димънтовия форт. Девойката застина. Помнеше, че създанията насочват атаките си по вибрациите върху земята, дори незначителни като от стъпка.
Бушуващата тълпа бързо привлече вниманието им. Създанията се пръснаха, сблъсквайки се с каменната стена — която изглежда се простираше и дълбоко под земята — сетне отново излязоха на повърхността. Бяха все така гротескни, както си ги спомняше. Отвратителни пластини сива кожа — с четворни челюсти в единия край и остра опашка в другия. Загърчиха се за кратко край стената, преди да се потопят обратно под земята с такава лекота, сякаш се гмурваха в езеро.
Миранда все така стоеше абсолютно неподвижна, мъчейки се да сглоби някакъв план. Червеите кръстосваха двора бързо и безцелно. Умът й сортираше парчетата информация. Магиите й щяха да проработят, но за кратко и на прекалено висока цена. Нямаше да е в състояние да поддържа левитация достатъчно дълго, за да се издигне над стената. Очите й се насочиха към нея. Изглеждаше стара, камък и хоросан бяха усърдно загладени. Нямаше на какво да се задържи, за да я изкатери. Друго?
Докато произволните тунели се приближаваха, очите на девойката се стрелваха настойчиво, отскачайки от стената до ревящата тълпа, до движещата се земя, до пръснатите шипове на сразените каменни вълци… Шиповете! Отчаян, глупав, недообмислен план изникна в ума й.
Повдигна ръка и създаде трус в далечната страна на арената. Всички червеи моментално се насочиха натам. Ненаситните кристали побързаха да извлекат заклинанието. Зверовете достигнаха целта си и се издигнаха, обхванати от ярост, насичайки земята под труса. Магьосницата бе направила едва дузина предпазливи стъпки към вълчите останки, когато магията приключи действието си и червеите започнаха да се извръщат към нея.
Тъй като й оставаха само няколко стъпки, а нямаше шанс да създаде нов трус, с който да им отвлече вниманието, Миранда нямаше друг избор, освен да затича. Някои от червеите прокараха тънки крачка от туловищата си, други се гмурнаха под земята, но всички до един се втурнаха към момичето, сподиряни от оглушителния одобрителен рев на сганта. Девойката грабна два шипа и се втурна към стената. Каменните им върхове се впиха в хоросана и удържаха, макар и нестабилно. Подтиквана от ужаса, Миранда се издигна футове над земята. Червеите изригнаха изпод нея. Щракаха с челюсти, достатъчно силни да прегризат камък и изстрелваха острите си езици. Земята под момичето кипеше от зъби.