Миранда отдръпна треперещата си ръка от единия шип, за да промени захвата си. Другият се разклати заплашително. Девойката се издигна по-високо, опирайки се на забития добре отломък. Точно над нея се намираше частта от стената, която бе отнела живота на първия вълк. Няколко шипа се бяха забили дълбоко сред камъните. Момичето вдигна ръка и досегна най-близкия. Гневните викове се усилиха, тъй като тя се отдалечи още повече от създанията.
Войниците над нея бяха станали от местата си, за да надникнат към обекта на омразата им, вбесяващо отказващ да умре. Човеците я заплюваха, крещейки нечленоразделни обиди. Близниците се взираха с немислещи очи, скрити зад грубоватите шлемове, ръчно изработените им инстинкти пробили си път до повърхността на съзнанието им.
Магьосницата се вкопчи в нов шип и отпусна окованата ръка, оглеждайки насочените надолу зъбци по горната част на стената. С отмерено движение изстреля веригата си нагоре. Няколко брънки се нанизаха, но няколко зрителски ръце вече се протягаха, за да ги махнат. Коктейлът от преработени мисли, служещ за ум, най-сетне накара един близник да се впусне в действие. Безмозъчното създание се покатери на стената и изтегли меча си, а онези около него бурно го насърчаваха.
Оръжието му удари, отсичайки зъбците, държащи Мирандината верига. Близникът погледна към момичето. Парчето падна на земята, докарвайки червеите до още по-голяма лудост. Хаотичното им мятане разтърси стената. Миранда едва удържа. Същото не можеше да се каже за близника. Докато създанието летеше надолу към челюстите на сродните си чудовища, изпускайки меча си, девойката се хвърли към следващия шип. Той не се бе вклинил толкова здраво и се измъкна от стената. Магьосницата отново се намери на земята, падайки само на няколко крачки от гъмжилото червяци.
Зверовете бяха заети да разкъсват близника, но не чак до такава степен ангажирани, че да не доловят новата вибрация. Два червея се отделиха от общата маса и с паешка скорост се стрелнаха към нея. Миранда затича, създавайки краткотрайна стена от пламък, през която чудовищата профучаха невъзмутимо. Очите й се спряха на близнишкия меч. Бе се забил в земята край червеите. Момичето завъртя веригата си и удари с нея земята вляво, докато спираше. Червеите промениха пътя си към удара и Миранда се хвърли. Приземи се зад тях и се изправи на крака, без да губи нито миг. Чудовищата спряха и се обърнаха да я последват, сега избирайки да се гмурнат под земята.
Метално простъргване и слаб блясък указаха края на близника, превърнал се в купчина разкривени доспехи, из които се сипеше прах. Вече неангажирани, останалите червеи с огромен интерес се обърнаха към стъпките на момичето, което тъкмо грабваше меча.
Миранда напрегна мисли. Ако искаше заклинанието да е ефективно, трябваше да бъде бързо и силно. Събра каквото бе останало от бързо топящата се сила и го оформи в плътно кълбо магия. Трябваше да разчете времето до съвършенство. Достигна отсрещната стена и се обърна. Всички създания бяха под земята.
Със силата на едноседмична снежна буря, съсредоточена в един момент, удар студенина плъзна по земята. Вече замръзналата твърд се вкочани допълнително. Леденината се разпростря бързо, покривайки все по-голяма част от арената с бели кристалчета. Създанията се замъчиха да се издигнат от земята. Някои успяха. Повечето не съумяха да го сторят и нададоха неестествени писъци, преди да утихнат. Когато заклинанието, което трябваше да бъде достатъчно силно, за да вледени цялата арена, спря под влияние на кристалите, бяха останали само три червея. Миранда се опита да игнорира познатото замайване, предупреждаващо я, че е достигнала лимита си и здраво стисна оръжието.
Кристалите бяха спрели магията, но не бяха погълнали и ефектите й, тъй като земята остана заледена. Миранда вдигна оръжието високо и го стовари върху първото от създанията, разцепвайки туловището му. Издигна го отново тъкмо навреме, за да го забие в зеещата паст на втори червей. Миг забавяне и това щеше да бъде ръката й. Безмозъчното чудовище замята плячката, вклинена в челюстите му, а същевременно третият звяр се хвърли върху девойката. Миранда издигна ръката с оковата. Чудовището я захапа, смачквайки метала и прорязвайки дълбоко плътта й. Момичето извика и измъкна крайника си, а оковата остана в устата на червея.