— Добра работа, Мин. Дръж ги затворени! Ще се върна веднага щом мога! — викна девойката, спринтирайки по коридора.
Почернели от огън стени, раздрани великолепни портрети и уникално резбовани врати профучаваха край момичето, тичащо към целта си. Като малка често си мечтаеше да посети това място. Сега изпитваше благодарност, че не разполага с време да поостане. Заобикалящата я отвсякъде разруха, съчетана с надничащата от всеки ъгъл развала, разрушаваше мечтите й. Продължаваше да оставя зад себе си виещи се коридори. Ехтящите й стъпки се смесваха с тези на ратниците — прекалено тромави, за да се явят навреме. Проблясъци магия се погрижваха за заключените врати.
Накрая се озова в масивна зала. Тронната зала.
Сводестият таван се извисяваше високо над главата й. Прогнили гоблени висяха по стените. Две от страните на помещението бяха претърпели модификации. На местата на величествени арки, отвеждащи към салони, сега се издигаха грубовати каменни стени, прекъснати от тежки дървени врати. Първите няколко входа бяха отбелязани с грижливо гравирани табелки, номерирани от едно до пет. Четвъртата врата беше отворена, разкривайки вътрешност, напомняща на килерче — празна. Край всяка врата имаше поставка, прикрепена към стената. На една от поставките имаше жезъл със сложна украса. Друга държеше огромен двурък меч. Последната заета поставка също бе приютила меч… меча. Онзи, който бе открила при трупа на мечодържеца. Онзи, който я бе въвел в това приключение.
Миранда се върна към делото си. В далечния край на стаята, върху леко повдигната платформа, където по принцип трябваше да се намира престолът на окупираното кралство, стоеше гледка, накарала кръвта на магьосницата да закипи. Клетка. В нея бе затворена Айви. Около муцуната и врата й, както и около ръцете и краката, бяха пристегнати кристални вериги — не примесеното с кристали желязо, което бе сковавало Миранда, а синджири, изцяло изработени от сияещ кристал. Всеки крайник бе стегнат с по три вериги, промушени през решетките и отвеждащи до стените, където бяха прикачени към колони и впоследствие съхраняващи сфери. Сфери, които дори и сега пулсираха с открадната енергия. Веригите бяха толкова опънати, че Айви висеше във въздуха. Неколцина близници мистици, носещи роби и жезли наместо брони, се грижеха за подмяната на препълнените кристали с нови.
Очите на Айви се насочиха към Миранда. Мигновено просияха от радост. Започна да се бори и да надава приглушени развълнувани писъци. Въодушевлението се разля в искрящи вълни златна светлина, жестоко привлечени от веригите. Брънките заподскачаха от внезапния прилив на енергия. Близниците се обърнаха към нашественицата, а през вратата нахлуха някои от преследвачите. Бе издигнат жезъл и грубо заклинание изстреляно. Възползвайки се от някаква гнусна привилегия, кълбото черна магия остана недокоснато от глада на кристалите и се понесе към целта си. Миранда се опита да го отклони, но нейните заклинания не споделяха същата защита. Хвърли се настрани, отбягвайки магията.
Вълна червено сияние и изпепеляваща жега бликнаха от Айви, обзета внезапно от гняв. Силата му бе такава, че намиращите се край нея близници бяха пометени настрана. Както преди, кристалите жадно засмукаха енергията, но това бе достатъчно. Миранда спринтира до най-близкия повален маг, преследвана от ратниците. Изтръгна жезъла от ръцете му.
Още щом докосна тоягата, начинът на действие й се изясни. Жезълът съдържаше както заклинанията, така и необходимата за създаването им сила. Съвсем проста мисъл бе достатъчна, за да ги задейства. Изглеждаше логично, тъй като от близниците нещо повече от подобна мисъл не можеше да се очаква. Изблик рушителна черна магия рукна от оръжието, докарвайки войниците до бърз и неприятен край. Миранда се извърна и насочи жезъла към мистиците, но енергията му се бе изчерпала.
Момичето се хвърли на земята, за да избегне нова вълна магия. Заклинанието се удари в решетките на клетката, огъвайки едни и строшавайки други. Миранда взе едно от отчупените парчета и се изправи на крака. Замах с импровизираното оръжие — нанесен с бруталност, за която младата магьосница не бе подозирала, че е способна — помете най-близкия мистик. Жезълът на сразения бързо се погрижи за останалите. Помещението отново се изпълни със златна светлина, отразявайки промяната в настроението на Айви.