Миранда се огледа. Всичко, докоснато от мъглата, се състаряваше пред очите й. Решетките ръждясваха. Дървото се напукваше и разронваше. Само две неща бяха пощадени: мъглата заобикаляше Миранда и фигурата, докарала Айви до тази степен на лудост. Близниците не бяха пощадени по сходен начин. Когато малтропът най-сетне достигна до боеца, мъглата започна да се вие около него. Протегна ръка и го сграбчи за врата. Смъртна бледост започна да пълзи от ръката й, съсухряйки плътта. Миранда извърна очи от ужасната гледка, само за да зърне далеч по-лоша.
Дървените рафтове, съхраняващи пълните кристали, отстъпиха пред ефекта на мъглата. Сферите се строполиха на земята. Някои от тях се пропукаха, струейки ослепителна светлина от цепнатините, заплашвайки да изригнат. Повечето останаха невредими, поглъщайки мъглата, в която сега бяха потопени. Всички засияха. Миранда се втурна към тях с жезъл в ръка. Трябваше да използва енергията и то бързо, тъй като несъмнено не разполагаха с достатъчно време, за да се отдалечат достатъчно от взрива.
Спря, когато зърна тяло да се надига от мъглата. Магьосникът, останал жив след последната Мирандина атака, се изправи на крака. Не бе пощаден от концентрираната омраза, изливаща се от Айви. Видът на дрехите му създаваше впечатлението, че е преживял десетина сурови зими. Плътта му бе бледа и изпита. Но в ръцете си държеше два от жезлите, принадлежали на Айвините надзиратели. С механично изражение на достойнство и благородство, все още приковано на унищоженото му лице, създанието започна да изстрелва удар след удар черна магия. Жезлите се изразходваха бързо, но биваха захранени от същите сфери, за които девойката се опитваше да се погрижи.
Черната енергия разсече мъглата, летейки с пукот. Миранда повдигна жезъла и откри, че е повече от достатъчен за защита.
Кълба д’каронска енергия удряха едно след друго жезъла, но това само отлагаше неизбежното. Ако нещо не бъдеше сторено, скоро сферите щяха да се пръснат. Миранда хвърли поглед, който не можеше да си позволи, към Айви, крачеща небрежно по под, изцяло скрит под леко мърдаща черна мъгла. Не изглеждаше притеснена от енергията, хвърчаща из бившата тронна зала, понастоящем превърната в полесражение.
Секундното невнимание не остана ненаказано. Удар черна магия прелетя през девойката. Едновременна агония разтърси душата и тялото й, но Миранда се насили да я игнорира и успя да отрази следващата атака. Айви бе стигнала до нея.
— Погрижи се нищо да не се случи на Анериана — нареди тя.
Преди Миранда да е съумяла да възрази — или дори да се съгласи — Айви вече се намираше пред нея. Две заклинания, които щяха да повалят девойката на колене, се блъснаха в малтропа. Наместо да преминат през тялото й, магиите се пръснаха. Трети мистичен удар се уви около нея, сливайки се с козината, която вече бе повече черна, отколкото бяла.
Накрая Айви спря. Мъглата отново започна да се вие, поглъщайки магьосника, който упорито продължаваше да атакува. От мъглата продължиха да изскачат кълба енергия. Миг по-късно настъпи покой. Тъмните облаци се отдръпнаха. Зад себе си оставиха нещо, напомнящо на неумело балсамиран труп, оставен на стихиите в продължение на век. Срина се на земята в купчина сиви кокали, бяла кожа и черен прах, който някога бе представлявал кръв.
Звук като пропукване на лед привлече вниманието на Миранда. Звук като продраскване на нокти привлече Айвиното. Докато момичето се опитваше да открие сред жезловия арсенал нещо, което да им спечели време, зърна за миг очите на Айви. Оживената розова невинност бе заменена със студена, изпълнена с решителност виолетова версия. Насочиха се към наблюдателя, който пълзеше по тавана, отправил се към прозорец. Самият поглед бе достатъчен да породи задавен писък на болка в създанието. Миг по-късно то падна на земята, разплисквайки мъглата, преди да утихне под формата на съсухрена черупка.
Миранда привличаше колкото се може от струящата около нея енергия и я насочваше към вратата. Макар и мощен, жезълът просто не можеше да преработва нужното количество енергия достатъчно бързо, за да разруши заключващото заклинание, още по-малко да изпразни сферите. От един кристал блъвна тънка колона светлина. Девойката мълниеносно се обърна, съсредоточавайки усилията на жезъла върху удържането му. Сетне друга сфера бе третирана по сходен начин, после и трета. Единствено волята на Избраната спираше пълното разрушение на замъка.