— Айви… вратата. Трябва да я отвориш… Не мога… да удържа още дълго — примоли се Миранда.
— Работата ми тук още не е приключена — долетя студен и кух глас.
Черната като нощ снага, някога принадлежала на Айви, се изправи пред последната врата. Дървото се срина на прах. Намиращото се вътре тяло повдигна глава, сякаш облялата затвора светлина бе донесла със себе си отдавна липсващата искрица живот. Това бе мъж — млад, но вече носещ белезите от множество битки. Бронята му беше нащърбена. Очите му се отличаваха със същия празен поглед, който имаше и жената, стояща в центъра на залата. Но дълбоко в тях проблясваше разум.
Миранда вплете волята си със силата на жезъла, отдавайки колкото се може повече на мистичното влияние на оръжието. Когато стори това, тайните му започнаха да се разплитат. Долови текстурата на заклинанието, видя руните, които биха го призовали в изписана форма, почувства мислите, които го бяха създали. Бавно го проследи до източника — фрагментът, който по някакъв начин му позволяваше да черпи силата си от сферите. Останалите от нишките на магията се отдръпнаха настрани, за да го разкрият.
Бързо създаде свое заклинание, служейки си с откраднатата техника. Изникна сияещ щит, протягайки се над кристалите. Позволи на изнурения си дух миг покой. Щитът удържаше, но потреперването му от експлозията, с която един от кристалите изля съдържанието си, подсказа на младата магьосница, че няма да издържи още дълго. Извърна се към Айви, знаейки, че сега е последният им шанс да избягат.
Черната мъгла отново се обви около делото на Димънт. Пипалата й пристегнаха облечената в броня снага. От облака изникна ръка, която сграбчи дръжката на меча, стоящ край вратата. Мъглата моментално се разпръсна. Боецът издигна оръжието в защита. Айви сграбчи острието, без да обръща внимание на режещите ръбове и се опита да го изтръгне от ръцете му. Проблесна магия, придружена с парализиращо усещане, плъзнало по ръката на Айви. Тя проплака от болка.
Гласът не звучеше на място, долетял от черното въплъщение на злоба. Старият глас на Айви, пропит с агония и страх. Миранда погледна към петия продукт на Димънтовите експерименти. Образът разтърси паметта й. Бе го виждала и преди, макар не и лицето. Негова бе душата, избрала я за това дело. Негов бе мечът, който й бе причинил такива неприятности. Негови бяха дажбите, спасили живота й онази нощ. Мечодържецът, когото бе открила мъртъв на полето преди толкова много време, сега стоеше пред нея — жив.
Вълна от ослепителна златна светлина плъзна от мястото, където мечът бе докоснал плът. Разля се по оръжието и по ръката на Айви. Създанието, скимтящо от болка и с отчаян поглед, разтвори пръсти и отскочи назад. Сиянието продължи нагоре по крайника й, оставяйки бяла козина на мястото на черната. Малтропът се отпусна на колене върху вече свободния от мъгла под и стисна гърдите си, където Белегът пламтеше.
Когато златното сияние достигна плътта на мечодържеца, той също скриви болезнено лик. Плетеница от черни линии, оформящи сложни руни, засия в кървавочервено. Подобрения, изменения и други манипулации от Димънт се сблъскаха с вълната божествена енергия. Мисли и команди, вложени от д’каронските генерали, пламтяха и съскаха в ума му. Скоро боецът се бе превърнал в маса сражаващи се мистични светлини — д’каронските модификации и изначалната същина на Избраните.
Айви се изправи на крака. Пламтенето бавно се успокои и тя отново дойде на себе си. Измяната към Белега беше дребна. Бе пристъпила към мечодържеца, изпълнена с омраза, с ясното намерение да го убие. При други обстоятелства би последвало далеч по-сурово наказание, но от боеца бе останало много малко от това, което бяха възнамерявали боговете. Сега мъжът, който можеше да бъде водител на небесните воини, получаваше наказанието, от което смъртният му сън го бе пощадил. Голяма част от ума, тялото и душата му бяха заменени с д’каронски. Белегът нямаше да позволи това. Той го прогаряше, пречиствайки покварените части с унищожението на останалите.
Айви несигурно отстъпи назад, гледайки как мечодържецът бива поглъщан от същия небесен огън, който бе унищожил Тригора. Миранда се втурна до нея. Обърканото създание, възстановяващо се от емоцията, поела контрол, отчаяно погледна към нея, дирейки някакво успокоение, но магьосницата не можеше да й предложи нищо. Заплашително сияние в другия край на помещението привлече вниманието им.
Издигнатата от Миранда бариера имаше за цел да не позволи на сферите да избухнат, а не да им попречи да абсорбират още енергия. Недоглеждане, което вероятно нямаше да надживее, за да изпита съжаление за допускането му. Мъглата може и да се бе разпръснала, но в яркото пламтене на Белега бяха открили друго, далеч по-изкусително меню. Нова сфера се пръсна.