Читалня.
Суейн се извърна с лице към Селексин.
— В библиотеката сме, скъпа — каза той. — Градската библиотека.
Селексин кимна.
— Това — рече той — е лабиринтът.
— Това — поправи го Суейн — е библиотека.
— Може и такова да е — сви рамене Селексин, — но сега това не би трябвало да те интересува.
— Напротив, много ме интересува — рече Суейн. — Бих искал да знам ти за какво си тук и какво искаш от нас?
— Преди всичко — започна дребосъкът — не сте ни нужни и двамата. — Той погледна Суейн. — Всъщност трябваш ни само ти.
— Тогава защо доведохте и дъщеря ми?
— Станало е неволно, уверявам те. На бойците не се разрешава никаква помощ. Сигурно е влязла в полето непосредствено преди да те телепортират.
— Да ме телепортират ли?
— Да, боецо — въздъхна Селексин тъжно. — Да те телепортират. И трябва да си много благодарен, че е била цялата в полето по това време. Ако е била само частично вътре, можеше да е…
Отвън се чу силен гръмотевичен тътен. Суейн погледна през прозореца и видя тъмни буреносни облаци да забулват луната. Сега навън бе съвсем тъмно. Първите пръски дъжд нашариха стъклото.
Той се извърна.
— Бялата светлина.
— Да — рече Селексин, — полето. Всичко, което се намира в полето по време на инициализирането на системите, се телепортира.
— Като телефона например — рече Суейн.
— Да.
— Но само слушалката е с нас.
— Защото само слушалката е била в полето — рече Селексин. — В най-елементарната си форма полето е просто една сферична дупка в пространството. По време на телепортацията всичко в тази сфера се вдига и се премества другаде, независимо дали е прикрепено към нещо, или не.
— А вие определяте къде да отидем. Така ли? — рече Суейн.
— Да. А сега, боецо…
Суейн вдигна ръка.
— Чакай малко. Защо непрестанно ме наричаш така?
— Как?
— Боец. Защо все ме наричаш боец?
— Защото си такъв, защото за това си доведен тук — отвърна Селексин, като че ли това беше най-очевидното нещо на света. — Да се биеш. Да се биеш в Седмия президиън.
— Президиън ли?
Селексин се намръщи.
— Да. — Гласът му се стегна. — Хм, подозирах, че нещо подобно може да се случи.
После дълбоко въздъхна и нетърпеливо погледна металната гривна в ръката си. Зеленият индикатор все още светеше и дисплеят все още показваше:
НЕЗАВЪРШЕН — 2
Селексин вдигна поглед и рече:
— Понеже има още време, ще ти кажа.
Холи пристъпи напред, посочи сивия часовник и попита:
— Какво е това?
Селексин я изгледа строго.
— Моля, и до това ще стигнем. Само слушайте.
Холи се дръпна назад и хвана ръката на Суейн.
Селексин дишаше бързо и отривисто, личеше, че е раздразнен. За Суейн беше пределно ясно, че белият дребосък просто не иска да е тук.
— Президиънът — започна Селексин — се е провеждал досега шест пъти. А този — той оглежда читалнята — е седмият. Провежда се приблизително веднъж на всеки хиляда земни години, всеки път на различен свят и във всяка система, освен на Земята, е невероятно престижен.
— „Системи“ ли каза? — попита Суейн.
— Да, боецо, системи. — Тонът на Селексин беше като на отегчен възрастен, говорещ на петгодишно дете. — Други светове. Други интелигентни форми на живот. Общо са седем.
Селексин спря за миг и разтърка с ръка едната си вежда. Изглежда, полагаше огромни усилия да запази спокойствие.
После отново погледна Суейн.
— Не го знаеше, нали?
— Това за другите светове и интелигентните форми на живот ли? Не.
— Мъртъв съм — прошепна Селексин уж на себе си, но Суейн ясно го чу.
— Защо? — попита той невинно. — Защо да си мъртъв? Какъв е този Президиън?
Селексин ядно въздъхна и разпери ръце.
— Ти какво мислиш, че е? — рече той остро, като едва скриваше снизхождението си. — Това е съревнование. Схватка. Битка. Седем участници влизат в лабиринта, но само един излиза. Това е битка до смърт.
Видя недоверието, разляло се по лицето на Суейн, и отчаяно възкликна:
— Ти дори не знаеш за какво си тук! Не разбираш ли?
Забави малко темпото и понижи глас в отчаян опит да се овладее.
— Нека да пробвам отначало — рече той. — Ти бе избран да представляваш твоя вид в най-великата битка на вселената. Една битка, която датира от над шест хиляди години и чийто основен принцип е на светлинни години от всякаква идея за „спорт“, която можеш да си представиш. Това е Президиънът.