— Това е битка — продължи той. — Битка между ловци, атлети, воини; същества от всички краища на вселената, притежаващи умения, смелост и интелигентност, готови да заложат живота си за своите необикновени способности — да преследват, да дебнат и да убиват.
Селексин поклати глава.
— От Президиъна не се излиза със загуба. Няма реванш. Победеният не губи достойнството си, а живота си. Всеки участник, влязъл в лабиринта, приема, че в тази битка единствената алтернатива на безспорната победа е сигурната смърт. Много е просто. Седем ще влязат. По-добрият ще победи, по-слабият ще умре. Докато не остане само един. — Дребосъкът поспря за миг и добави: — Ако, разбира се, успее да оцелее.
— Президиънът не е място за обикновени хора — продължи той. — Той е турнир за необикновените, за онези, готови да рискуват всичко, за да спечелят всичко. На Земята практикувате игри, в които при поражение не губиш нищо. „Победата не е най-важното — казвате вие. — Няма значение дали си спечелил, или загубил, важното е да играеш добре.“ — Селексин изпъшка с отвращение. — Ако е така, защо въобще дори да се опитваш да победиш? Победата се обезценява, когато поражението не предполага загуба, а човеците просто не могат да възприемат тази идея. Точно както не могат да възприемат и една битка като Президиъна, където поражение означава точно това — да загубиш всичко.
Дребосъкът погледна Суейн право в очите.
— Победата е най-важното, когато имаш какво да губиш.
После тихо се изсмя:
— Но вашият вид никога няма да разбере това…
Селексин млъкна, отпусна глава и потъна в собствените си мисли. Суейн стоеше като омагьосан и гледаше недоумяващо човечето пред себе си.
— И затова аз съм мъртъв — рече Селексин, като вдигна глава. — Защото моето оцеляване зависи от твоето оцеляване. Счита се за неимоверно голяма чест да си водач на боец по време на Президиъна и тази чест е поверена на моя народ, тъй като поради размерите си ние не можем да участваме в турнира. Но когато някой приеме тази чест, той приема също и съдбата на своя боец.
— Така че умреш ли ти, и аз умирам. А както виждам — повиши глас той, — след като ти явно не знаеш нищо за Президиъна или пък за неговите тънкости, с положителност мога да кажа, че в момента общите ни шансове за оцеляване са приблизително нула.
Селексин измери Суейн с поглед от главата до петите. Маратонки, дънки, разпасана риза с навити ръкави, леко влажна коса. После поклати глава:
— Погледни се само, дори не си се подготвил за бой!
И закрачи насам-натам, като жестикулираше и оплакваше положението си, сякаш забравил за Суейн и Холи.
— Защо аз? Защо така? Защо човекът? Като се има предвид представянето на човеците в Президиъна досега…
Суейн наблюдаваше как дребосъкът крачи напред-назад. Холи си гледаше слушалката.
— Ей — рече Суейн и пристъпи напред. Селексин продължаваше да си мърмори.
— Ей!
Селексин спря, обърна се и се втренчи в Суейн.
— Какво? — гневно рече той. В яда си дребосъкът придобиваше сила, която не съответстваше на размерите му.
— Да не би да намекваш, че човеци са участвали в това нещо и преди? В тази битка?
Селексин въздъхна.
— Да. Два пъти. В последните два Президиъна човеците са участвали.
— И какво се случи с тях?
Селексин тъжно се усмихна:
— И в двата случая тях са ги елиминирали първи. Никой от тях не е имал шанс. — Той повдигна вежда. — Сега разбирам защо.
Погледна часовника. Сега дисплеят показваше:
НЕЗАВЪРШЕН — 3
— И как точно са били подбрани за този турнир? — попита Суейн.
Според обясненията на Селексин, с изключение на една съществена промяна, процедурата за подбор на човек за Седмия президиън не се различавала особено от тази на предхождащите два. От едни същества, неспособни да приемат факта, че във вселената има и други форми на живот, едва ли можело да се очаква сами да изберат свой представител, а още по-малко да оценят идеята на турнира.
В края на краищата допреди две хиляди години човеците дори не били допускани на Президиъна поради неимоверно бавното си развитие.
Останалите шест системи определяли своите представители или чрез вътрешен турнир, или като избирали своя най-добър спортист, ловец или воин. Земята обаче бивала наблюдавана известно време и в резултат на това наблюдение се избирал достоен боец.
— Е, този път не са гледали достатъчно добре — рече Суейн. — Никога през живота си не съм се бил.
— Да, но…
— Аз съм лекар — каза Суейн. — Знаеш ли какво е лекар? Аз не убивам хора. Аз ги…
— Знам какво е лекар и знам точно с какво се занимават лекарите — прекъсна го обидено Селексин. — Но ти забравяш какво ти казах одеве: този път в критериите за подбор има една съществена промяна. За последните два турнира изборът на човека боец се основаваше единствено на неговите бойни качества. Това явно се оказа грешка. След печалното участие на онези двама бойци беше решено, че за този Президиън трябва да се вземат под внимание други, не толкова очевидни качества. Разбира се, ще са необходими и бойни умения, но този път те няма да са решаващи. От нашите наблюдения върху вашата планета забелязахме, че човешките воини могат умело да си служат с изкуствено задвижвани оръжия — пушки, пистолети, ракети и така нататък. Но такива оръжия са забранени на Президиъна. Разрешават се само оръжия, задвижвани от силата на воина — ножове, ками, саби. Така че, първо, ни трябваше човек, доказал се в ръкопашен бой. Естествено, няколко воини от твоята раса отговаряха на това изискване. Преценихме обаче, че са необходими и други качества — качества, които воините ви рядко притежават. На първо място беше поставено високото ниво на умствена активност — по-специално способността да се реагира в кризисна ситуация, обективното рационално мислене пред лицето на необяснимото и — най-важното — адаптивен интелект.