— Адаптивен интелект ли?
— Да. Тоест способността да се преценява ситуацията на мига, да се вземат под внимание възможните посоки на развитие, както и наличните в момента решения, и да се действа. Ние често наричаме това реактивно мислене — способността да се разсъждава трезво под напрежение и да се използват всички налични средства за разрешаване не проблема. Като взехме предвид досегашния си опит с човеците, решихме, че най-вероятно човекът боец няма да е нападателен, проактивен тип, а по-скоро той или тя ще бъде по-отбранителен тип, реактивен спрямо ситуацията, създадена от някой друг. Затова ни трябваше бързо мислеща, адаптивна личност. Ти.
Суейн поклати глава. Той съвсем не се възприемаше като бързо мислеща адаптивна личност. Гледаше на себе си като на добър лекар, но не блестящ. Можеше да назове безброй други медици, които бяха на километри пред него както по знания, така и по способности. Той просто беше добър в областта си, но чак пък бързо мислещ и адаптивен?
— Не се заблуждавай, боецо, твоите умения като лекар се наблюдават от известно време. Ясна реактивна мисъл под голямо напрежение — не ти ли звучи познато?
— Да, изпитвал съм го много пъти, но въпреки това… Господи, та аз никога не съм се бил…
— Напротив — рече Селексин. — Окончателният избор падна върху теб благодарение на твоето поведение в една животозастрашаваща бойна ситуация неотдавна, включваща множество врагове.
Животозастрашаваща бойна ситуация, включваща множество врагове. Дали футболът в колежа се броеше за животозастрашаваща ситуация? Господи, цялата тази история повече би подхождала на някой войник или полицай.
Полицай…
Онази нощ…
Суейн се замисли за онази октомврийска нощ преди месец, когато петимата тежковъоръжени гангстери бяха нахлули в спешното отделение на болницата „Сейнт Люк“. Спомни си схватката с двамата въоръжени младежи — как събори първия, после удари втория по ръката и изби пистолета му, след което отново се бори с първия, падна с него на земята и как накрая чу фаталния изстрел.
Животозастрашаваща ли? Определено.
Внезапно осъзна, че неволно потърква белега на долната си устна.
— Има още нещо — прекъсна мислите му Селексин и подаде на Суейн сивата гривна. — Сложи си я. Ще ти трябва. Особено ако се разделим.
Суейн взе гривната, но не си я сложи.
— Чакай малко — рече той. — Още не съм се съгласил да участвам в това ваше забавление…
Селексин поклати глава.
— Нищо не си разбрал от това, което ти казах. Твоят избор за Президиъна е окончателен. Вече нямаш никакво право на глас.
— И май никога не съм имал.
— Моля те, просто погледни гривната.
Суейн погледна дисплея на часовника под зеления индикатор. Той показваше:
НЕЗАВЪРШЕН — 3
— Виждаш ли това число три? Скоро то ще достигне седем. И когато това стане, ще знаем, че всичките седем участници са телепортирани в лабиринта. А това слага началото на Президиъна. — Той погледна Суейн сериозно. — Ти си тук и независимо дали ти харесва, или не, вече си част от битката.
Посочи гривната.
— А когато това число стане седем, ти ще се превърнеш в плячка за останалите шестима участници, които имат същата цел като твоята. Да излязат.
— Какво означава това?
— Помниш ли какво ти казах? — рече Селексин. — Седем ще влязат, но само един ще излезе. Лабиринтът е изцяло електризиран. Няма абсолютно никакъв начин да се излезе. Освен чрез телепортиране. А то се инициализира само когато в лабиринта остане един-единствен участник. Това е изходът от лабиринта и само победителят излиза. Ако, разбира се, има победител.