Селексин забави темпото.
— Господин Суейн, останалите участници не се интересуват от това дали приемате статуса си на боец, или не. Те така или иначе ще ви убият. Защото добре знаят, че ако противникът не е мъртъв, никой няма да излезе от лабиринта. Най-важната битка, господин Суейн.
Суейн гледаше дребосъка с недоумение.
— Значи ми казваш — рече той, — че не само сме затворени тук, ами скоро ще дойдат още шестима юнаци, чийто единствен начин да излязат оттук е да ме убият?
— Да. Точно така.
— По дяволите!
Суейн стоеше на стълбището до огнеупорната врата, водеща към читалнята. Холи бе застанала зад него и се държеше за ризата му.
Той погледна дебелата сива гривна, вече здраво закопчана около лявата му китка. Приличаше на металните закопчалки на електрически стол — дебела, масивна, а и тежка. Зелената светлинка продължаваше да свети, а дисплеят да показва:
НЕЗАВЪРШЕН — 3
Суейн се обърна към Селексин:
— Значи само трима от нас са тук. Така ли?
— Да, точно така.
— Това означава ли, че можем безопасно да се разходим?
— Не разбирам.
— Нали още не са дошли всички — рече Суейн. — Да речем, че искам да огледам лабиринта. Какво става, ако се натъкна на друг участник? Той все още не може да ме убие, нали?
— Не, все още не — отвърна Селексин. — Всякакви стълкновения между участниците са строго забранени, докато всичките седем не влязат в лабиринта. Но все пак не те съветвам да се разхождаш наоколо.
— Защо не? Щом не могат да ни навредят, значи не е опасно да се поразходим и да разгледаме библиотеката.
— Така е, но ако решиш да се разхождаш, рискуваш да бъдеш проследен.
— Това пък какво е?
— Ако се случи да срещнеш друг участник в турнира преди всичките седем да са телепортирани в лабиринта, можеш да си сигурен, че той или тя няма да ти навредят по никакъв начин. Можеш да разговаряш с тях, ако искаш, или напълно да ги пренебрегнеш. — Селексин разпери ръце. — Много е просто.
После вдигна предупредително показалец.
— Обаче ако срещнеш друг участник, нищо не го спира да тръгне след теб и да те следи, докато бъдат телепортирани и останалите участници и Президиънът не започне. Това се нарича проследяване и досегашните турнири показаха, че е популярна тактика. Всеки участник има пълното право да върви на две педи след теб през цялото време, докато не започне Президиънът, без да можеш да го докоснеш, защото както той не може да те нарани, така и ти не можеш да му направиш нищо. А пристигне ли и последният участник и гривната покаже „7“, тогава… — Селексин сви рамене. — Трябва да си готов за бой.
— Чудесно — рече Суейн и смръщено погледна дебелата сива гривна на ръката си.
В този момент дисплеят премигна.
Суейн се стресна.
— Какво става?
Селексин погледна гривната. Дисплеят показваше:
НЕЗАВЪРШЕН — 3
После надписът изчезна и когато след миг отново се появи, на екрана се четеше:
НЕЗАВЪРШЕН — 4
— Какво означава това? — попита Суейн.
— Означава отвърна Селексин, — че в лабиринта е пристигнал още един боец.
Полицай Кристин Паркър седеше с широко отворени очи и зяпнала уста.
Беше се втренчила в масивната двуметрова фигура пред себе си — тя стоеше до огромните стъклени врати на библиотеката.
Паркър си спомни как Хокинс преди двайсет минути бе тръгнал да търси някаква бяла светлина, която твърдеше, че бе видял. Спомни си и как му се беше изсмяла, когато й го каза.
Сега не й беше много смешно.
Преди миг пред нея се бе появила идеална сфера от ослепително бяла светлина. Беше поне три метра в диаметър и освети цялото фоайе като огромна крушка.
А после изчезна.
Изгасна.
Нямаше я.
А сега на нейно място стоеше същество, което приличаше малко на човек. Двуметров, идеално сложен мъж с широки яки рамене, които се стесняваха в също толкова як кръст.
Мъжът бе облечен изцяло в черно.
Паркър го гледаше със страхопочитание.
Меката синкава светлина, която се процеждаше през стъклените врати на библиотеката, обгръщаше високата черна фигура пред нея, изрязвайки прекрасен силует, като същевременно подчертаваше една забележителна особеност на човека.
„Човекът“ имаше рога.
Два дълги, изящно заострени рога, които излизаха от двете страни на главата му, продължаваха нагоре и почти се докосваха на около шейсет сантиметра над нея.