Съществото беше колкото голямо куче, високо около метър и двайсет, с твърда лъскава черна козина. Имаше четири кокалести жилави крайника и дълга черна опашка.
Стъписана, Паркър гледаше как съществото се мъчи да се качи на гишето.
Поддържана от тънък черен врат, главата му бе причудлива. Две безжизнени тъмни очи бяха разположени от двете страни на кръгъл черен череп, чиято единствена цел сякаш беше да поддържа огромните челюсти. Съществото се хвърли към Паркър и щракна острите си зъби пред лицето й.
Паркър се дръпна възможно по-далеч, вдигна пистолета си и… за миг видя как два черни крайника се плъзват по гишето.
Съществото не се опитваше да се качи върху него — то вече беше там!
Отново се хвърли към нея и пак не успя.
Паркър се стъписа за миг.
Съществото дори не се опитваше да я достигне. Сякаш искаше само да задържи вниманието й…
И изведнъж второ същество я нападна отстрани — хвърли се върху нея, изкара й въздуха и изби пистолета от ръката й.
Паркър залитна от удара и за части от секундата успя да види какво я нападна — друго същество, досущ като първото.
Трето същество се нахвърли отгоре й откъм гърба и тя политна и падна по лице на пода. Бързо се претърколи по гръб и изведнъж усети как нещо тежко се стоварва на гърдите й.
Силен животински писък проглуши ушите й, два реда дълги остри зъби лъснаха пред очите й.
Съществото стоеше върху нея!
Паркър изпищя, когато то разпори с нокът корема й и зарови главата си вътре.
Докато безпомощно лежеше на пода, неспособна да се противопостави на зъбите на четирите същества, които пируваха върху корема й, полицай Кристин Паркър изведнъж си спомни какво означаваха думите „Salve moriturum es“.
Бяха на латински и напомняха думите, произнасяни от римските гладиатори пред ликуващата тълпа непосредствено преди боя — „Тези, които ще умрат, те поздравяват“.
Докато лежеше на пода обаче и тежестта върху гърдите й ставаше все по непоносима, Паркър осъзна, че Белос бе променил малко думите.
Salve moriturum es означаваше: „Поздравявам те, теб, който ще умреш“.
— Не мисля, че това е умно — рече Селексин, докато вървеше след Суейн и Холи през огнеупорната врата, а след това към стълбището.
Суейн погледна надолу в шахтата, без да му обръща внимание. Холи обаче се извърна към дребосъка.
— Ако си от друга планета — рече тя, — как така говориш английски толкова добре?
— Азбуката на родния ми език — отвърна Селексин — се състои от седемстотин шейсет и два отделни символа. При положение, че вашата е само с двадесет и шест основни букви, езикът ви е много лесен за учене, ако не броим ужасните идиоми, разбира се.
— Аха, ясно.
Суейн продължаваше да гледа в шахтата.
— Както вече казах — обърна се към него Селексин, — не мисля, че това е умно. С пристигането и на другите участници шансовете за проследяване се увеличават.
Суейн дълго мълча.
— Сигурно си прав — рече накрая той, загледан надолу в тъмната шахта. После се обърна към Селексин. — Но от друга страна, ако ще трябва да бягам из тази библиотека, за да си спася живота, не бих искал това да става в стаи и коридори, които не познавам. Ако поразгледаме, поне може би ще знаем къде можем и къде не можем да отидем в случай, че ни проследят. Не ми се ще да се окажа в задънен край с някакъв надъхан убиец по петите ми. А освен това — Суейн сви рамене — можем дори да намерим местенце, където да се покрием, ако се наложи.
— Да се покрием ли?
— Да, да се покрием. Да се скрием — рече Суейн. — Да останем там, докато останалите се избият.
— Това е малко вероятно — каза Селексин.
— Защо да е малко вероятно? Без съмнение това е най-добрият начин да оцелееш в тази проклета бъркотия. Просто ще се скрием някъде, ще оставим ония да се избият, а ние…
Селексин не го слушаше. Просто стоеше, гледаше го невярващо и го чакаше да свърши.
— Какво има? — рече Суейн.
Селексин килна глава на една страна.
— Ако си спомниш какво ти казах, ще разбереш.
— Какво? Какво си ми казал?
— Както ти повтарям от самото начало, само един боец напуска лабиринта. Или пък никой.
Суейн кимна.
— Спомням си. Но как е възможно това? Нали ако остане само един участник, той спокойно може да намери изхода и да си тръгне, защото вече няма кой да го убие.
Селексин не отговори.
Суейн въздъхна:
— Освен ако тук няма още нещо.
Селексин кимна.
— Точно така — рече той. — Третият елемент на Президиъна.
— Третият елемент ли? Това пък какво е?
Селексин се върна в читалнята и седна на един от чиновете. Суейн и Холи го последваха.
— Това е — рече той — един външен представител. Една променлива. Едно нещо, което може да промени условията на битката на мига. Нещо, което може да превърне победата в поражение, живота в смърт. В Президиъна третият елемент е звяр, един звяр, познат в галактиката под името каранадон.