Но ако стигнеше до Холи…
Видя как полицаят заобиколи шахтата на стълбището, а след него и Селексин. Суейн последен заобиколи бетонната конструкция, беше запъхтян.
Вратата!
Видя Селексин да се мушва вътре, а после полицаят се появи на входа с протегната ръка.
— Хайде! Хайде! Още малко! — викаше той.
Суейн чу как съществото се плъзна около ъгъла зад него.
Продължи да тича, като притискаше Холи към гърдите си. Едва дишаше. Беше сигурен, че няма да успее. Чуваше животинското сумтене точно зад гърба си. Всеки момент щеше да го нападне и да изтръгне дъщеря му — единствения близък, който му беше останал — от ръцете му…
— Хайде! — извика отново Хокинс.
Суейн чу зад себе си как опашката на съществото се удари в една лавица, чу трясъка от падащи книги. И изведнъж вече беше при вратата, хвана протегнатата ръка на Хокинс, той бързо ги вмъкна вътре и Селексин тръшна вратата.
После се обърна, останал без дъх, но въодушевен:
— Успяхме…
Дум!
Вратата се разтресе.
Суейн стана от пода. Едва дишаше.
— Да тръгваме.
Бяха изминали цял етаж нагоре по стълбите, когато чуха вратата към Подниво Две да се отваря със силен, смразяващ кръвта трясък.
НЕЗАВЪРШЕН — 6
Суейн смръщено гледаше гривната. Беше пропуснал кога са пристигнали още двама участници. Сега никой не знаеше кога в лабиринта ще влезе следващият — и последен — участник.
Кога ще започне Президиънът.
Бяха напуснали стълбището и сега се криеха в един офис на Подниво Едно. Както и останалите наоколо, този офис беше преграден с дървени плотове на височината на кръста, продължаващи до тавана в стъклени прегради. Всички внимаваха да стоят ниско, под нивото на стъклото.
Суейн бе намерил план на библиотеката, закачен на стената на стълбището, и го бе взел. Сега го разучаваше, докато Селексин седеше зад бюрото и тихо обясняваше ситуацията на Хокинс. Холи се беше гушнала до Суейн на пода, държеше се здраво за него и смучеше палец. Все още беше в стрес от сблъсъка им с огромната твар на долния етаж.
Планът показваше напречно сечение на библиотеката.
Шест етажа — четири надземни и два подземни — всеки в различен цвят. Двете поднива под приземния етаж бяха в сиво, маркирани с печата: САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Останалите бяха в ярки цветове:
ТРЕТИ ЕТАЖ — ЧИТАЛНЯ
ВТОРИ ЕТАЖ — РАБОТНИ ЗАЛИ, КОМПЮТЪРНИ УСЛУГИ
ПЪРВИ ЕТАЖ — ОНЛАЙН УСЛУГИ, CD-ROM, КОПИРНИ УСЛУГИ, МИКРОФИЛМИ
ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ — КАТАЛОЗИ, CD-ROM, СПРАВОЧНА ЛИТЕРАТУРА
Суейн си спомни читалнята със странните чинове на последния етаж. Опита се да запамети останалите. Малки сини квадратчета със стилизирани изображения на мъж и жена указваха тоалетни през етаж. Друго синьо квадратче с изображение на кола бе долепено до ръба на Подниво Едно. Паркингът.
Той отново погледна гривната.
НЕЗАВЪРШЕН — 6
Все още „6“. Това беше добре.
Хвърли поглед към Селексин и полицая и поклати удивено глава.
Истинско чудо бе, че този млад полицай, бе останал жив. Единствено невидимата ръка на късмета бе отвела Суейн на подходящото място в подходящото време — мигът, когато той, Холи и Селексин слизаха по стъпалата и видяха как една дълга сянка се плъзва на площадката под тях.
Скрити в тъмнината, те бяха наблюдавали как съществото — Селексин каза, че името му било Рийз — бавно се появи в цял ръст, придружено от своя водач. Спря на площадката, подуши пода с динозавърската си муцуна и после се загледа надолу по стълбището.
След което бързо се заплъзга надолу по стълбите.
Нещо бе привлякло вниманието му.
Любопитни да видят какво става, те го бяха последвали до хранилището и видяха как няколко минути целенасочено криволичи из лабиринта от лавици — дебнеше нещо, примамваше го. Едва в последния момент Суейн се бе осмелил да излезе на пътеката, за да види плячката на Рийз — един самотен полицай, приклещен в ъгъла.
Бе реагирал бързо — спря само за един последен съвет от Селексин: в никакъв случай да не гледа антените на Рийз.
И така се бяха запознали с Хокинс.
Суейн се обърна към Селексин:
— Разкажи ми повече за Рийз.
— Рийз ли? — рече Селексин. — Първо, по човешките представи, тя е женска. Опашката й е много заострена, като копие. Мъжките екземпляри от нейния вид имат само тъпи опашки. Това е защото в техните кланове женската е ловецът, а основното й оръжие е нейната остра опашка.
— Не забеляза ли, че когато Рийз напредваше към новия ти приятел — Селексин посочи с глава Хокинс, — опашката й бе извита високо над тялото и насочена напред? А той не можеше да помръдне.