Хокинс прелетя покрай Суейн и той затръшна вратата.
Яка врата. Това беше добре. Щеше да им даде малко време.
Прегърнал здраво Холи, Суейн отново тръгна начело — по стъпалата и надолу. Бели флуоресцентни лампи осветяваха боядисан в сиво коридор. По тавана се виеха черни тръби.
Бяха извървели около двайсет метра, когато изведнъж коридорът свърши.
Суейн спря и се огледа.
Подземен паркинг.
Изглеждаше нов — всъщност почти чисто нов. Гладък новоизлят бетон, прясно очертани с бяло места за паркиране, лъскави жълти скоби по земята, нови бели флуоресцентни лампи. Ярък контраст със старата прашна библиотека.
Суейн огледа паркинга.
Нямаше коли.
По дяволите!
В средата на паркинга, на двайсетина метра пред тях, имаше низходяща рампа. Суейн заключи, че изходната рампа, излизаща на улицата, трябва да е от другата страна на низходящата.
Зад гърба им се чу силен трясък.
Суейн се обърна.
Рийз бе минала през вратата!
Той бързо поведе останалите към низходящата рампа. Тя бе широка — достатъчно широка да се разминат две коли. Тъкмо бяха стигнали горния й край, когато чуха зад гърба си съскане.
Суейн бавно се обърна.
Рийз беше на входа към паркинга, а водачът й мълчаливо стоеше зад нея.
Суейн преглътна с мъка…
… и после изведнъж чу друг шум.
Туп…
Туп…
Туп…
Стъпки. Бавни стъпки. Отекващи ясно в пустия паркинг.
Суейн, Холи, Селексин и Хокинс едновременно се обърнаха и го видяха.
Качваше се по рампата.
Вървеше бавно, целенасочено.
Двуметров брадат мъж, облечен в широко яке от Животинска кожа, с тъмни панталони и ботуши до коленете. Стъпките му отекваха звънко по бетонната рампа.
А зад него имаше водач, облечен изцяло в бяло.
Когато огромният брадат мъж стъпи на равното и спря, Суейн инстинктивно бутна Холи зад себе си.
При вида на новия боец Рийз видимо се оживи. Изсъска още по-силно.
Всички стояха мълчаливо — трите групи, образуващи опасен, безмълвен триъгълник.
Суейн погледна гривната. Тя показваше:
ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ — 7
Седем!
Суейн бавно вдигна поглед.
Президиънът бе започнал.
ТРЕТИ ХОД
30 ноември, 18:39
На паркинга беше тихо.
Някъде вляво Суейн чуваше шума на нюйоркския трафик, свиренето на клаксоните. Шумът на външния свят — на обикновения свят.
Селексин се доближи до него.
— Просто продължи да гледаш напред — рече той, като не откъсваше поглед от високия брадат мъж пред тях. — Това е Балтазар. Кризиецът. Борави с хладно оръжие: ножове, ками, такива неща. Технологично кризийците не са добре развити, но с техните ловни умения не им трябва техноло…
И млъкна.
Брадатият гледаше право в тях. Директно към Суейн.
Суейн не откъсваше очи от Балтазар.
Тогава едрият мъж леко се извърна и нещо на колана му блесна на ярката електрическа светлина.
Острие.
Извито, зловещо острие. Извънземна къса сабя.
Суейн вдигна поглед. През рамото на Балтазар, прикрепен за колана му, висеше дебел кожен ремък. Към него бяха прикрепени всевъзможни ножници и калъфи, а в тях — цял арсенал от ножове за хвърляне.
— Виждаш ли ги? — прошепна Селексин.
— Виждам ги.
— Кризийците — рече Селексин с уважение — са ненадминати майстори на ножа. Ловки. Бързи. Откъснеш ли поглед и за миг от него, преди да разбереш какво става, ще се окажеш с нож в сърцето.
Суейн не отговори.
— Извинявай — прошепна Селексин. — Не биваше да го казвам.
— Татко… — рече Холи. — Какво става?
— Просто изчакваме, скъпа.
Без да откъсва очи от Балтазар, Суейн огледа паркинга с периферното си зрение. Търсеше нещо… търсеше изход.
Ето!
В югозападния ъгъл на паркинга, на двадесетина метра от тях, имаше два асансьора в ярко осветено стъклено фоайе. Беше като асансьорното преддверие, което бе видял горе, само че тук се отваряше към паркинга.
Суейн даде Холи на Хокинс и откачи от колана му тежкото полицейско фенерче.
— Каквото и да се случи тук — каза той, — искам да изтичате възможно най-бързо до онези асансьори там, ясно ли е?
— Да.
— Щом влезете и вратите се затворят, го оставяш да измине половин етаж и натискаш копчето за аварийно спиране. Разбра ли?
Хокинс кимна.
— Там трябва да сте в безопасност — рече Суейн и стисна фенера. — Надявам се, че още не са разбрали как да ползват асансьорите.
Застанал до тях, Селексин напрегнато наблюдаваше другите двама участници.
— Какво ще стане сега? — попита го Суейн.
Отначало не последва отговор. Дребосъкът само втренчено гледаше пустия паркинг. А после, без да обръща глава, каза: