— Може да стане всичко.
Рийз направи първия ход. Към Суейн. Бързи, тежки стъпки.
Суейн преглътна и здраво стисна фенера.
Рийз идваше.
„Господи — помисли си Суейн, — как да се биеш с такова нещо?“
Приготви се да бяга, но изведнъж Селексин го хвана за ръката.
— Недей — прошепна той, — още не.
— Какво?… — Суейн гледаше как Рийз се тресе към тях.
— Довери ми се — рече Селексин с леден глас.
Рийз вече летеше към тях. Суейн отчаяно искаше да побегне. С крайчеца на окото си видя как Балтазар бавно изважда два ножа…
И тогава Рийз се обърна.
Рязко и изненадващо. Настрани от Суейн и групата.
Към Балтазар.
— Ха! Нямаше начин — прошепна гордо Селексин. — Нямаше начин да не се обърне. Класическо поведение на ловец…
После, за части от секундата, Суейн видя как дясната ръка на Балтазар описа светкавична дъга и от нея излетяха два сребърни отблясъка и изсвистяха във въздуха.
Туп!
Бляскав стоманен нож се заби в колоната между Суейн и Хокинс, само на сантиметри от тях!
Вторият футуристично изглеждащ нож бе предназначен за Рийз, но за разлика от Суейн, тя беше готова за това. Щом видя летящия нож, тя бързо се извъртя надясно и… ножът се заби в пода до нея като напука гладкия новоизлят бетон.
Селексин продължаваше да се възхищава на тактическото си решение:
— Казах ти, класическо поведение на ловец. Първо се справяш с по-опасната плячка, хващаш я неподготвена…
— Ще ми доразкажеш после — рече Суейн. С див писък Рийз се нахвърли върху Балтазар и го повали на земята.
Суейн бутна Хокинс към асансьорите.
— Бягайте!
Притиснал Холи до гърдите си, Хокинс хукна право към асансьорите.
Суейн се обърна да види схватката.
Рийз бе притиснала Балтазар по гръб на земята с мощното си тяло, заклещила ръцете му под яките си предни крайници. Балтазар отчаяно се бореше да се откопчи и се мъчеше да стигне камата си на пода, само на няколко сантиметра от него.
Но туловището на Рийз бе твърде тежко.
Устата на Рийз беше над лицето на Балтазар, потоци слюнка го заливаха. А после Рийз започна да го дере с ноктите си — злобни, бързи движения, които отдираха цели парчета плът от гърдите му.
Беше отвратително. Отвратително, жестоко и зверско.
Суейн с ужас наблюдаваше как Балтазар лудо върти глава — в стремежа си да се освободи от заслепяващата го слюнка, крещи от болка и същевременно прави жалки опити да се предпази от жестоките й удари. Това беше отчаяние. Пълното и крайно отчаяние на човек, който се бори за живота си.
И Стивън Суейн бе обзет от гняв. От ярост и възмущение от сцената, разиграваща се пред очите му.
Бързо се обърна и видя как Хокинс и Холи стигнаха до стъкленото преддверие на асансьорите и влязоха. Хокинс незабавно натисна копчето. Никой от двата асансьора не се отвори веднага. Но идваха.
Там щяха да са в безопасност.
Суейн отново насочи вниманието си към схватката. Гневът все повече се разгаряше в него. Балтазар продължаваше да се мята лудо и да се бори, виковете му се давеха в слюнката, заливаща лицето му. Рийз все още здраво го бе притиснала на земята и яростно разкъсваше плътта му.
А после Суейн видя опашката на Рийз да се вдига. Бавно и безшумно, като огромен скорпион, скрита от погледа на Балтазар.
Суейн вече знаеше какво трябва да направи.
Побягна.
Право към тях.
Опашката на Рийз вече беше вдигната високо, извита над главата й… готова да нанесе удар… Балтазар също я видя и нададе нечовешки писък…
Стиснал тежкия полицейски фенер, Суейн се хвърли върху Рийз, събори я от Балтазар и тримата се изтъркаляха на пода.
Рийз падна по гръб и Суейн скочи отгоре й. Тя нададе пронизителен писък; докато тялото й се гърчеше върху бетона, крайниците й ритаха във въздуха в отчаян опит да се освободи от Суейн.
Ръцете на Суейн се изплъзнаха и изведнъж той се оказа във въздуха, а пред очите му шеметно се завъртяха сиви стени, бели флуоресцентни лампи и бетон. Падна тежко по очи на пода, претърколи се по гръб и видя… как острата опашка на Рийз лети право към лицето му!
Изви глава наляво и опашката се стовари върху бетона с глух звук.
Той бързо хвърли поглед към мястото, където допреди миг бе главата му. Късчета цимент ограждаха в бетона дупка с големината на тенисна топка.
„Господи!“
Суейн пак се претърколи. Рийз криволичеше до него също толкова бързо, като на всяка секунда забиваше опашка в пода.
Ето поредния удар, точно до главата му!
В наносекундите, с които работи мозъкът, Суейн се опита да прецени възможностите. Не можеше да избяга. Нямаше начин да успее да стане и да побегне. Но не можеше и да се бори с Рийз. Господи, щом воин като Балтазар не бе успял да я победи, какво оставаше за него?